Действително, засега има изгледи начинанието да се окаже плодотворно. За щастие Клара е удивително бъбриво същество, поне когато се намира в компанията на тази ирландка, която нарича (ако Шугър е чула правилно) „Шнайд“ — ирландката очевидно също е камериерка и е облечена почти по същия начин като Клара. В чайната е тихо, има само петима посетители. Увеличаването на заведенията около гара Падингтън е предизвикало отлив на клиентелата. Това е добре за Шугър, която надали би могла да чуе нещо от разговора сред шумотевицата и тракането на чаши в заведенията около гарата. Но Клара и „Шнайд“ са единодушни, че тук е далеч по-приятно, защото няма миризливи чужденци и шумни деца. Шугър отпива много бавно от чая си и държи ушите си отворени, за да може изобилието от клюки и недоволство да се влее в тях.
Тя научава следното: Уилям Ракъм е противна личност и тиранин. Напоследък отношението му към ръководенето на домакинството се е променило и от случайни, лениви и отегчени намеси е преминало към управление с железен юмрук. Навремето не смеел „да те погледне в очите“, а сега „те гледа, като че ли не съществуваш“. Миналата седмица обяснил на всички как човек с неговите възможности може веднага да си осигури по-добро обслужване, но че той нямал такива намерения, защото знаел колко се стараят момичетата. Разбира се, сега всички на приземния етаж умирали от ужас.
Но Уилям Ракъм не е най-тежкият проблем; не, Клара говори с най-голяма ненавист за своята господарка — лукаво, двулично същество. Един ден се прави на болна и безпомощна, за да й е по-лесно на другия да тормози нищо неподозиращата прислуга с изблици на лошо настроение и неосъществими изисквания.
— Миналия декември — казва Клара, — бях убедена, че умира. А сега понякога ми се струва, че аз ще умра преди нея.
Клара заявява, че се чуди дали да не потърси друго място, при по-непретенциозни господари, но се бои, че Ракъмови няма да й дадат добри препоръки.
— Точно това бих могла да очаквам от тях — съска тя. — Ако се справям с работата, няма да ме пуснат; ако не им се понравя, ще ме изритат на улицата.
— Робини, ето какво сме ние — съгласява се „Шнайд“. — Същински робини.
Разговорът се прехвърля към приятелите на Клара и „Шнайд“; излиза, че и двете имат любовници. Този факт предизвиква леко стъписване у Шугър; тя постоянно забравя, че свободните жени проявяват желание да поддържат връзки с мъже, дори когато обстоятелствата не им налагат. Тя може да разбере нуждата от сводници; може да разбере и нуждата от богати благодетели. Но приятели? Мъже без пукната пара, които живеят по разни пансиони, като Джони, приятелят на Клара, и Алфи, приятелят на „Шнайд“? Нима в такава връзка може да има нещо привлекателно? Шугър наостря уши, но до момента, в който двете прислужници си разменят целувки и стават, за да си вървят, тя не е успяла да разбере нищо. Как е възможно тези две злобни, дребнави клюкарки да твърдят, че изпитват „любов“ към когото и да било? (Особено ако този „някой“ е мъж — с грубо, зле миришещо тяло, с бодлива брада, помада по косата и мръсни нокти…)
— Не забравяй какво ти казах — заявява на сбогуване ирландката. — Не го оставяй да ти се качи на главата.
Но кого има предвид? Уилям Ракъм или така наречения „Джони“? Клара се смее превзето, като че ли сега е напълно уверена, че може да се справи с всеки мъж, бил той Джони или Уилям Ракъм. „Глупачка такава!“ иска да извика Шугър. „Този твой любим сто на сто се търкаля някъде с някоя уличница, а Уилям Ракъм ще те изхвърли като последен боклук, ако само се опиташ да се озъбиш!“ Само за миг я обзема неудържим гняв; той избухва като пламък от мрака, като пожар в дъсчена барака. Тя прехапва устни, докато двете прислужници тръгват, бърборейки, към външната врата и излизат на слънчевата улица; стисва здраво чашата между пръстите си и се моли да не я счупи, макар донякъде да й се иска да го стори.
— Чаят май ви хареса, а? — пита иронично собственикът на чайната, когато Шугър плаща незначителна сума за привилегията да подслушва в уютна обстановка в продължение на цял час.
„Я внимавай!“ съска наум Шугър. Главата й е пламнала от ярост. „Ще си изгубиш и малкото шибани клиенти, които са ти останали!“
— Да, благодаря — казва тя на глас и кимва благоприлично като въплъщение на дама от доброто общество.
