Аленото цвете и бялото полностью

Да, Агнес наистина не се страхува — и напоследък го доказва, при това навсякъде. Също като човек, който успява да мине край зло куче, като му махва весело с ръка, и тя влиза в бални зали и приемни, изпълнени с опасности, но успява да лавира със замах между различните заплахи. Несъмнено много от дамите, които я призовават толкова възторжено при себе си, таят омраза като кинжал, и с удоволствие биха я проболи с него, но Агнес не се безпокои от това. Тя може да се справи с всяка една от тях.

Тя вече е регистрирала триумфални успехи — защото „Празненството, което трае сто дни“ вече е в ход, и Агнес Ракъм неочаквано се оказва една от звездите на сезона, още по-привлекателна поради лекото вълнение от риска, на който се излагат отегчените търсачи на разнообразие, които трепкат с крилца, полетели към нейното сияние.

„Агнес Ракъм ли? Не, наистина, скъпа — беше очарователна! Да, наистина, кой би си помислил? Трябва да ти разкажа за вечерята, която бе организирала! Всичко беше в черно и бяло — наистина всичко! Черни маси и столове, бели покривки, черни свещници, бял порцелан, приборите бяха боядисани в бяло, бели салфетки, черни купички за измиване на пръстите. Дори храната беше в черно и бяло, разбираш ли! Имаше калкан, но почернялата му от печенето кожа не беше свалена, черни бяха и гъбите, и печената тиква… в бял сос! Алфред, разбира се, се нацупи, защото нямаше червено вино, а само бяло! Но се поободри с напредването на вечерта. Госпожа Ракъм беше толкова оживена, постоянно си тананикаше, с такъв очарователен глас! Първоначално всички се чудехме как да реагираме — дали да не се направим, че не я чуваме? — но после господин Кавана, адвокатът, започна да припява басово «пум-пум-пум» — като че ли свиреше на туба, и решихме, че всичко е наред! А за десерт имаше сладолед с черен сироп от сладник! Тогава вече всички се чувствахме толкова неконвенционално — като лоши деца, и ни беше все едно. Толкова странна жена е госпожа Ракъм! Но прекарахме наистина чудесно! Беше ми толкова весело, че едва не припаднах!“

Нововъведенията като вечерята в черно и бяло са една от причините за нарастващата популярност на Агнес. Главата й е пълна с оригинални идеи; единственият проблем е как ще успее да ги смести в ограничения брой увеселения през сезона. Свещите с аромат на канела? Хрумването да се вържат очите на гостите и да си разменят подаръци? Тези идеи трябва да почакат до 24-ти и 29-ти съответно…

Във всяко отношение тя е най-модерната сред модерните. Гърбовете на роклите й падат в идеални, елегантни извивки, ненарушени от панделки и волани; носят се слухове, че дните на стегнатия като броня корсаж са преброени, и че в салоните скоро отново ще се танцува полонеза; нека стане и така — тя е готова! Що се отнася до шапките, тя даде старите на госпожица Джордан, да ги даде в някое благотворително дружество. Новите са украсени с колибри, врабчета и канарчета; онази от сиво кадифе (с която тя ще се яви в „Роял Албърт Хол“ на 12-ти юни) е окичена с гугутка — това със сигурност ще накара публиката да ахне. (Но ахкащите надали ще осъзнаят колко леко се носи тази сравнително голяма птица. Очевидно с птиците става нещо при препарирането, Агнес не може да разбере какво точно, но в резултат тя би могла да носи спокойно и пет-шест гълъбици на шапката си — само че това, разбира се, би изглеждало вулгарно. Една е напълно достатъчно). Що се отнася до яркосинята шапка с гълъба, е… вроденият й добър вкус я кара да се колебае. След дълъг размисъл е решила да накара да махнат гълъба и да го подменят със синигер, защото… ами защото има нещо просташко в пъстротата на гълъбовите пера, дори да са обработени от най-именития препаратор.