Ах, решения, решения! Но не само смелостта на решенията й помага да грее така ярко на небосклона през този сезон; късметът също е на нейна страна. И това става най-ясно, като си помисли човек кой е най-модният цвят за коса през този сезон: нейният! Тя притежава русите къдрици, които са обект на копнеж от страна на толкова жени, както и достатъчен набор изкуствени плитки, с помощта на които могат да се осъществят сложните прически, които са
А и фигурата й доказва изключителния й късмет! Ръцете и талията й, тънки като на скелет поради прекараната дълга болест, отговарят до съвършенство на изискванията на модата — тя дори надхвърля изискванията с някой и друг грам. Докато останалите дами се измъчват с диети, осъждащи ги на гладна смърт, тя е постигнала желаната линия без никакви усилия. Какво чудно има тогава в това, че тя избягва да яде и сега, въпреки че вече е оздравяла?
Да се тъпче сега, когато е постигнала най-тънката талия нашир и надлъж, би било истинско престъпление — кралицата, Бог да я благослови, е предупредителен пример за това, което се случва с дребните жени, ако си позволят да си угаждат. Парченце плод и един-два резена студено месо засищат напълно задоволително според Агнес, особено ако се вземат с онази сладка синкава тинктура, препоръчана й от госпожа Гууч. Нощем, останала сама в леглото, Агнес изпитва особено удоволствие да си брои ребрата.
Миналата седмица реши да пробва една рокля, която двете с Клара бяха ушили през декември — и се оказа, че талията и ръкавите са широки и се набръчкват! Но вместо да се опита да я стесни, тя се отказа от нея, и поръча нова на новата шивачка. Какво разхищение! Но сега вече не й се налага да пести: Уилям е богат, и парите, които й отпуска за лични разходи, като че ли никога не свършват. Укоризнените погледи и назидателните речи от изминалите години са изчезнали без следа; той дори я поощрява да харчи, и се усмихва доброжелателно всеки път, когато я види да се качва по стълбите, следвана от цяла процесия прислужници с пакети.
Уилям прави всичко по силите си да я обезщети за някогашното си поведение — Агнес е принудена да признае това. Нищо не може да я накара да забрави преживените страдания, но… поне няма съмнение, че сега той се грижи да не й липсва нищо. Пък и е добил представителен вид с тази брада, и се облича елегантно.
Агнес е забелязала, че той съумява да поддържа толкова необходимата при разговор във висшите кръгове илюзия, че парите му са натрупани отдавна, вместо да признае, че в момента се занимава с увеличаване на богатството си. Подръпвайки полека от пурата си, отпуснал глава назад, сякаш заслушан в глас от небесата, той излъчва властта, в която са го облекли парите, но никога не споменава парфюмерийните фабрики „Ракъм“ — предпочитаните от него теми са книги, живопис и войните, които се водят в Европа. (Агнес, разбира се, и пет пари не дава за войните в Европа; ако питат нея, Париж може да изгори до основи — тя ще поръчва роклите си по свои модели!) На последните приеми всевъзможни именити личности започнаха да се навъртат в този край на помещението, където е Уилям. Невероятно! Уилям Ракъм, вечният студент, безделникът, е покорил върховете на обществото!
Що се отнася до собственото й представяне, тя се справя великолепно, много по-добре, отколкото би могла да предположи. Досега не е припадала нито веднъж, няма и неприятни инциденти както по време на предишните сезони, когато някоя съвсем естествена нейна забележка или постъпка биваха тенденциозно изкривявани от злонамерени клюкари, и тя беше в немилост. Тези случаи я научиха на нещо много важно — да се владее винаги и по всяко време.
Агнес се взира в огледалото в спалнята — любимото й огледало, защото може да го върти и накланя под всякакъв ъгъл, а ако коленичи и погледне нагоре, може да се види така, както би я видял някой отвисоко. Тъй като почти всички на този свят са по-високи от нея, това огледало е безценно. Сега тя коленичи, вдига поглед и вижда това, което биха видели Бог или зрителите от балконите в Роял Албърт Хол — очарователна дребна женичка, украшение на своя пол. Тя отваря широко очите си, сини като китайски порцелан, за да пропъди малката бръчица от челото си. „Минаваш“, се разнася някакъв глас откъм огледалото.
Привела очи към пъстрите ориенталски мотиви по килима, Агнес чувства, че отново й призлява, и се изправя със залитане. Няколко глътки чист въздух на прозореца са й достатъчни, за да пропъди световъртежа.
