„Той е писател, учен и е по-умен от всеки държавник. Съвсем естествено е още да не може да реши по кой път да поеме — та нали може да се наложи да ги извърви всички? Когато съм близо до него, чувствам как сърцето се блъска в гърдите ми, когато се разделяме, духът ми отслабва. Въпреки че съм убедена, че ще намеря сили да го отблъсна, ако се осмели да ме прегърне, понякога ми се иска да го стори, а понякога, когато се разделим, ми се струва, че усещам ръцете му около себе си. Всяка сутрин се събуждам с мечтата първото нещо, което видя, да бъде лицето му, а нощем, когато заспивам, лицето му е първото, което виждам в сънищата си. Полудявам ли?“
Страхотен трясък се чува от долния етаж. Счупило се е нещо стъклено или порцеланово — чуват се резки, удивени възклицания — а после и тежкото блъсване на врата в стена, от което се разтърсва цялата къща.
— Вън оттук! Махнете се от очите ми! — крещи Агнес.
Само за миг Шугър е скочила от леглото и отново коленичи зад вратата, притиснала лице към пролуката. Светлини и сенки се въртят някъде долу, откъм фоайето се чува нещо като боричкане. Вратата на приемната се е ударила така силно в стената, че полилеят все още се полюшва леко.
— Госпожо Ракъм! — опитва се да протестира един от мъжете. — Няма нужда…
Чува се отново силен трясък и тревожно издрънчаване — закачалката се е търкулнала на пода.
— Не ми казвай от какво има и от какво няма нужда, тлъст пияница такъв! — крещи Агнес. — Вие сте… безполезни и смехотворни — и двамата!
— Скъпа госпожо Ракъм…
— За вас няма нищо скъпо освен мръсотията! Гнусни боклукчии! Плъхове! Косите ви миришат на гнили банани! Черепите ви са пълни със слуз! Вън от къщата ми!
— Сега, сега… — мърмори един от двамата.
— Палтата ни, Бодли… — напомня другият. Леден въздух нахлува на вълни в къщата.
— Палта ли! — продължава да крещи яростно Агнес. — Мазните ви, тлъсти кожи ще ви топлят! Те и проститутките!
— Ах, Роуз — ето те и теб — казва Ашуел в опит да съхрани добрия тон.
— Струва ми се, че господарката ти получи… ъъъ… един от нейните припадъци…
— Не съм получила „един от моите припадъци“! — беснее Агнес. — Просто се опитвам да почистя дома си от боклук, за да не стъпя в него! Не, не ги докосвай, Роуз — ако само знаеше къде са били…!
Бодли, който е по-пиян от двамата, вече не издържа на предизвикателството:
— Ако смея да от… отбелеша, го… гошпожо Ракъм — заявява той, — ва-вашето отно… шение към прошти… проституцията е една от причините прош… проштитуцията да ше ражпро… странява така! Ако вмешто да ни… обиждате, ши напвавите труда да прочетете писанията ни… по темата…
— Самодоволен глупак — мислиш, че не знам какво са проститутките ли! — гласът на Агнес се извисява до писък, дисхармоничните тонове сякаш отекват по всяка метална и стъклена повърхност в къщата. — Само че аз знам! Това са лукави, долнопробни жени, които приемат да целуват грозните ви лица срещу пари! Ха! Целувайте се един друг, поне ще ви излезе безплатно, маймуни такива!
Тук вече Бодли и Ашуел побягват, външната врата се захлопва, Агнес надава един последен, хрипкав вик, а после се чува тежко тупване на тяло върху плочите.
След няколко мига пълна тишина се разнася тънкият, тревожен глас на Роуз.
— Госпожице Тилотсън! Госпожице Тилотсън!
Както е на четири крака, Шугър запълзява заднешком и бързо се мушва в леглото като добро момиче.
— Само за една такава вечер… трябва да искаме по десет шилинга — хленчи и пъшка нечий глас по стълбите.
— Внимавайте с пръстите й — скимти някой друг.
Тъй като господарят на къщата отсъства и няма кой да отнесе изпадналата в безсъзнание Агнес до стаята й, задачата се поделя между Роуз, Лети и Клара. Тя им отнема доста време, те пухтят и пъшкат, процесията минава покрай стаята на Шугър и скоро след това в дома отново се възцарява мълчание.
Шугър се насилва да изчака, за да се убеди, че всички са заспали. Колкото и забележителна да беше състоялата се катастрофа, тя не бива да попречи на това, което е постигнала със Софи. Хайде, всички да си лягат, за да може бедната гувернантка да свърши своето!
