— Агнес — отвръща той със стон. — Ще ме докара до лудост.
Вероятността Уилям да е по-близо до лудостта, отколкото нещастната му жена, изглежда незначителна, но няма съмнение, че той преживява тежки моменти.
— Какво е направила?
— Излезе снощи по нощница на снега! За да изкопае дневниците си — поне това се опита да направи. Сега е убедена, че са ги изяли червеите. Бях заповядал да приберат на сигурно място проклетите неща, но сега никой не знае къде са.
Шугър издава звук, който би трябвало да изразява озадачено съчувствие.
— При това се нарани! — възкликва Уилям и потръпва в прегръдките на Шугър. — Беше ужасно! Поряза двата си крака с лопатата. През живота си не е изкопала и една дупка, горкото ми ангелче! А беше и боса! О! — той отново потръпва силно при мисълта за онези нежни боси крачета, прорязани при неумелия й замах от острия метал. Шугър също потръпва — това е първият искрен неволен спазъм, който споделят телата им.
— Как е тя? Ти какво направи? — пита Шугър, а Уилям се изтръгва от прегръдката й и покрива лицето си с ръце.
— Повиках незабавно доктор Кърлоу, разбира се. Слава Богу, че не отказа да дойде… но разбира се, няма да пропусне да се възползва от положението. Невероятно е как един човек по нощница под сакото може да шие разкървавената плът на една пищяща жена и въпреки това изражението му да е самодоволно! Но той може да си гледа самодоволно, колкото си иска — Агнес ще остане у дома! Да не би да очаква от мен да изпратя жена си приживе в ада, само защото не умее да копае с лопата? Та аз не съм звяр!
— Уилям, ти не си на себе си! — напомня предпазливо Шугър, макар че и собственият й глас трепери. — Направил си всичко, което може да се направи засега; след като се наспиш, ще можеш да разсъждаваш по-трезво.
Уилям отстъпва от нея, кимва и потрива ръце.
— Да, да — казва той, мръщейки се от усилие да пропъди обърканите мисли от главата си. — Вече се владея. — Той я изглежда странно, очите му блестят. — Имаш ли някаква представа кой би могъл да вземе проклетите дневници?
— Д-да не би бавачката на Софи да ги е взела със себе си? Нали ги изкопаха точно преди тя да си замине?
Уилям поклаща глава и отваря уста да изтъкне, че Биатрис Клийв се отнасяше към Агнес с едва прикрито презрение; но тогава му хрумва, че тя може да е взела дневниците точно затова, може да се е зарадвала на възможността да му създаде неприятности.
— Ще пиша на госпожа Барет да претърсят стаята й — казва той.
— Не, не, любов моя — казва Шугър, изтръпнала от страх, защото съзнава колко лесно мръсните, нечестно придобити тайни могат да бъдат измъкнати изпод леглото й. — Ако го е сторила, за да причини неприятности, тя сигурно ги е изхвърлила в най-близката река. Освен това, мислиш ли, че Агнес има нужда от този куп стари дневници тъкмо сега? Нали сега е най-важно да й бъдат осигурени покой и нежни грижи?
Той се връща към бюрото си, като разтваря и свива нервно пръсти.
— Покой и нежни грижи. Да, дявол да го вземе! Ако само можеше да проспи цялото време, докато зараснат раните й! Ще взема нещо от някой лекар — не от Кърлоу, дяволите го взели — някакви хапчета или някоя отвара… Клара ще поеме грижата тя да ги взема редовно, всяка вечер… И никакви измъквания. Никакви измъквания, разбираш ли!
Гласът му е изминал гамата от спокойствие до гняв само за няколко секунди. Шугър отива бързо до него и поставя напуканата си длан върху разкривеното му лице.
— Уилям, моля те; мъката ти те заслепява и не виждаш кой е пред теб. Аз съм твоята Шугър, не разбираш ли? Аз съм жената, която изслушваше разказите ти за твоите грижи, която ти помагаше да пишеш деловите си писма, които ти мразиш да пишеш… Колко пъти вече съм доказвала, че няма нещо, което бих отказала да сторя за теб?
Тя взема отпуснатата му ръка и я притиска към гърдите си, а после я смъква полека по-надолу, към корема си в жест, с който се надява да събуди страстта му, но той се подчинява с безмълвно недоумение, като че ли тя го кара да я прекръсти.
— Уилям — казва тя умолително. — Помниш ли Хопсъм? Колко дълги нощи прекарахме…
Най-сетне чертите му омекват. Като че ли най-после в разгорещения му мозък нахлува хладният балсам на спомена за тяхната интимност; за начина, по който тя му помогна да прекара кораба на парфюмериите „Ракъм“ през бурята, когато един лош съветник можеше да го потопи.
— Ангел мой — въздъхва той разкаяно. После, за огромно облекчение на Шугър, се привежда напред и я целува по устните; езикът му е сух, има вкус на бренди и лошо храносмилане, но нали я целува! Набрала смелостта, тя започва да го гали по косата, по раменете, по гърба, дъхът й се учестява, тя почти го желае, иска той да я пожелае.
— О, между другото — казва той и се изтръгва от прегръдките й, — тук има нещо, което искам да ти покажа.
Ерекцията издува панталона му, но не това го вълнува; не, той не е готов да се любят. Вместо това започва да рови из хаоса от хартии по бюрото си и измъква един сгънат брой на вестник „Таймс“.
