Робърта отиде при кухненския прозорец. Под него, в полите на склона, който водеше към кладенеца и единствената по-плодородна нива на стопанството, се редяха всичките разнебитени сгради, които повече от всичко друго говореха за материалната оскъдица, сполетяла семейството. Всъщност през последните десет години всичко това се беше превърнало в символ на некадърност и немотия. Някак си в този миг, неугледни и покрити със сняг, те представляваха в мислите й пълната противоположност на всичко, към което се стремеше във въображението си. И нямаше нищо чудно, че тези стремежи пък се въплъщаваха в Клайд. Мрачното е противоположност на щастието, успехът в любовта — на неуспеха. Ако приеме, че той я обича сега истински и я избави от всичко това, тогава може би и тя, и майка й ще се освободят от цялата тази сивота. Но при положение че не я обича, последиците от всичките й неудържими копнежи ще се стоварят не само върху собствената й глава, но и върху главите на всичките й близки и преди всичко — върху майка й. Тя се смути, като не знаеше какво да каже, но най-после пророни:
— Е, казва, че ме харесва.
— Мислиш ли, че има намерение да се ожени за теб? — попита госпожа Олдън плахо и с недоизказана вяра, защото от всичките си деца най-много обичаше Робърта и най-големи надежди възлагаше на нея.
— Знаеш, ще ти кажа, мамо…
Изречението й остана недовършено, понеже в този миг Емили се втурна от главния вход и се провикна:
— Дошъл е Гиф! Пристигна с автомобил. Сигурно някой му е направил тая услуга и носи четири-пет големи вързопа.
А веднага след това влезе Том с по-големия брат, докаран с ново палто — първият резултат от работата му в „Дженеръл Електрик“ в Скинектъди; той обично поздрави майка си, а след това и Робърта.
— Гледай ти, Гифърд! — възкликна майката. — Ние те чакахме чак към девет часа. Как можа да стигнеш толкова рано?
— То и сам аз не вярвах, че ще мога. Срещнах в Скинектъди господин Ририк и той ме попита дали не искам да ме вземе с колата си. Видях, че старият татко Майърс в Трипетс Милз е най-после вдигнал втория етаж на къщата, Боб — обърна се той към Робърта. — Сигурно ще мине още една година, докато я покрие.
— Сигурно — отговори Робърта, която добре познаваше известния в Трипетс Милз старец. В същото време му помогна да свали палтото и да остави пакетите върху масата в трапезарията и Емили с любопитство ги заразглежда.
— Не пипай, Ем! — извика Гифърд на сестричето. — Няма защо и да мислиш за тях преди коледното утро. Отсякъл ли е някой коледно дръвче? Това беше мое задължение миналата година.
— И сега е пак твое — отговори майка му. — Казах на Том да почака, докато дойдеш, защото ти винаги избираш такова хубаво дръвче!
Тъкмо тогава през кухненската врата влезе Тайтъс с един наръч дърва; изпитото му лице и ъгловати лакти и колене бяха в пълен контраст със сравнително по-многообещаващото младо поколение. Робърта забеляза това, когато той спря усмихнат пред сина си, и понеже тъй много й се искаше за всички тях да настъпят по добри дни от досегашните, тя отиде при баща си и го прегърна.
— Знам, че дядо Коледа е донесъл на татко ми нещо, което ще му хареса.
Беше му купила тъмночервена карирана мушама, която положително щеше да му държи топло, когато върши работата си на двора, и нямаше търпение да дочака коледното утро, за да може той да я види.
След това отиде да вземе една престилка, за да помогне на майка си да приготви вечерята. В течение на няколко часа след това все не им се отдаваше случай да останат съвсем насаме, та да могат да продължат разговора си на темата, която толкова много интересуваше и двете — въпроса за Клайд, — но когато най-сетне намери удобен момент, Робърта каза:
— Да, но не бива още да казваш на никого. Обещах му да не го разправям; затова не бива.
— Добре, няма, мойто момиче. Само исках да зная. Вярвам, че ти знаеш какво вършиш. Достатъчно си голяма сега, за да се пазиш сама, Боб, нали?
— Да, разбира се, мамо. И ти не бива да се тревожиш заради мен, маминко — добави тя, като видя сянка не на недоверие, а на тревога да помрачава скъпото майчино лице. Колко внимателна трябва да бъде, за да не й причинява тревоги: тя си има достатъчно много за какво да мисли тук, в стопанството.
