Първото нещо, което дойде наум на Робърта, когато прочете това съобщение, беше, че то няма почти нищо или много малко общо с групата гости, които й беше изброил Клайд. На първо място не се споменаваше нищо за Майра или Бела Грифитс. От друга страна, станалите й познати по име личности, тъй често споменавани напоследък от Клайд, бяха отбелязани като присъствали. Сондра Финчли, Бъртин Кранстън, сестрите Тръмбул, Пърли Хейнз. Той каза, че не било интересно, а тук се описваше като весела среща и сам той бе споменат като поканен за друго увеселение със същия характер за новогодишната вечер, когато всъщност беше разчитала да прекара с него. Не беше й дори споменал за тази новогодишна покана. И може би сега щеше да й се извини в последния момент за това, както беше направил за миналия петък вечерта. Боже господи! Какво може да значи всичко това!
В същия миг и малкото романтично очарование, което криеше за нея това коледно посещение у дома, се стопи като дим. Започваше да се пита дали Клайд наистина я обича, както я уверява. Ужасното състояние, до което я бе докарала неизлечимата й страст към Клайд, сега страхотно я измъчваше. Защото без него, без да се омъжи и да има дом и деца и приемливо местенце в обществения кръг, на какъвто е свикнала, какво друго имаше за момиче като нея на този свят? А като оставеше настрана несекващата му обич към нея (ако тя наистина нямаше да секне), каква сигурност имаше за нея след инциденти като този, че няма в края на краищата да я изостави? А станеше ли така, бъдещето й, поне що се отнася до женитба с някой друг, се поставяше под въпрос или може би се проваляше, а в Клайд тя не можеше да има никаква вяра.
Робърта съвсем се смълча. И при все че Гейбъл попита: „Този същият ли е?“, тя стана, без да отговори, и каза:
— Извинете ме за миг, моля. Искам да взема нещо от чантата си. — И изтича горе в бившата своя стая.
Когато стигна там, Робърта седна на леглото, опря брадичка на ръце — нещо, което правеше по навик, когато я завладееха тревожни или неизбежни размисли — и се загледа в пода.
Къде ли беше Клайд сега?
С кое от тези момичета е ходил на танците у Стийл? Дали много го харесва? До този ден поради неизменната вярност на Клайд не беше дори и помисляла, че може да съществува някое друго момиче, за което неговото внимание да има някакво значение.
Но сега… сега!
Тя стана, отиде при прозореца и загледа същата тази овощна градина, където като момиче толкова пъти я бе вълнувала красотата на живота. Гледката беше жалко безцветна и гола. Тънките заледени клони на дърветата… сивите, олюляващи се вейки… самотен шумолящ лист тук или там. И сняг. И мизерни стопански пристройки, които имат нужда от поправка. И Клайд, който става равнодушен към нея. Сега бързо и трескаво в ума й изникна мисълта, че трябва да си отиде оттук колкото може по-скоро — дори още днес. Трябва да се върне в Ликъргъс и да бъде до Клайд ако не за друго, то да събуди у него предишната обич или поне да не му позволи да посвети цялото си време на онези момичета. Положително не е било разумно да замине ей така, дори за празниците. В нейно отсъствие можеше да я изостави съвсем заради някое друго момиче и ако го направеше, нямаше ли това да е нейна грешка? Тя веднага се замисли с какво би могла да се извини, за да се върне още същия ден. Но си каза, че като се вземат пред вид всички предварителни приготовления, това ще се види крайно неоснователно (най-много на майка й) и реши да потърпи, както бе казала, до следобеда на коледния ден и тогава да се върне, след което никога вече да не заминава за толкова дълго.
Но в същото време всичките й мисли се занимаваха само с едно: как, по какъв начин да си осигури, ако може, непрекъснатия интерес и обществената и духовната поддръжка на Клайд и да го накара да се ожени за нея в бъдеще. Да рече, че я е лъгал досега; как да му повлияе, ако изобщо може да му повлияе, да не го прави пак? Как да го накара да разбере, че между тях не може да има лъжа? Как да заеме със сигурност първото място в неговото сърце и да победи мечтите, породени от евентуалните чарове на други?
Как?
Но след завръщането на Робърта в Ликъргъс вечерта на първия ден на Коледа Клайд не се мярна в стаята й, нито изпрати някакво извинение. Защото в семейство Грифитс междувременно се беше случило нещо във връзка с всичко това, което, ако го знаеха, щеше да се види много интересно и на нея, и на Клайд. Работата беше там, че непосредствено след танците при Ванда Стийл, същата бележка във вестника, която бе прочела Робърта, попадна пред очите на Гилбърт. Той седеше на закуска в неделя сутрин след гуляя и тъкмо се канеше да сръбне от кафето, когато погледът му се спря на нея. В същия миг зъбите му изщракаха, както щрака капакът на внезапно затворен часовник, и вместо да пие кафе, той остави чашата и зачете вестника по-внимателно. На масата и в стаята нямаше никой друг освен майка му, но понеже знаеше, че тя споделя неговите възгледи по отношение на Клайд повече от всички други, той й подаде вестника.
