В неделя сутрин пристигна семейство Гейбъл с куп новини за обществения и материалния си успех в Хоунър. При все че сестра й не беше привлекателна като нея, а Фред Гейбъл не беше мъж, когото Робърта би могла да хареса в кой да е етап от своя живот, все пак след тревожните мисли по отношение на Клайд видът на Агнес, задоволена в чувствата и материалния живот и спокойна в кръга на дребното благополучие, осигурено й от брака и доста посредствения съпруг, беше достатъчен да събуди у нея онова гнетящо чувство на съмнение, което я измъчваше от миналата сутрин. Дали не е по-добре — мислеше си тя — да си омъжена дори за съпруг тъй некадърен и непривлекателен, но улегнал като Фред Гейбъл, отколкото да заемаш ненормално положение, в каквото се озова тя в отношенията си с Клайд? Защото ето сега Гейбъл говореше живо за успехите, които бяха постигнали двамата с Агнес за една година, откакто се бяха оженили. За това време беше напуснал службата си като учител в Хоумър и на съдружнически начала постъпил в малка книжарничка, главните печалби на която идваха от отдел за играчки и щанд за безалкохолни напитки. Работата им вървяла. Ако всичко продължавало добре, Агнес щяла да може следващото лято да купи нова гарнитура за гостната. Фред вече й купил грамофон за Коледа. За доказателство на своето благополучие бяха донесли доста хубави подаръци на всички членове на семейството.
Но Гейбъл носеше със себе си издавания в Ликъргъс вестник „Стар“ и на закуска, която поради гостите бе много закъсняла тази сутрин, четеше новините, понеже именно в Ликъргъс се намираше предприятието на едро, което го снабдяваше с част от стоката.
— Да, виждам, че търговията във вашия град върви с пълна пара, Боб — забеляза той. — Ето, „Стар“ съобщава, че дружество „Грифитс“ получило поръчка за сто и двадесет хиляди яки само от търговските фирми в Бъфало. Те май гребат пари с пълни шепи.
— Знам, че в нашия отдел винаги има достатъчно работа — отговори оживено Робърта. — Ние като че ли никога нямаме по-малко работа, както и да върви търговията. Предполагам, че върви добре през цялото време.
— Широко им е около врата на тия хора. Нямат за какво да се тревожат. Някой ми разправяше, че щели да построят нова фабрика в Илиън само за производство на ризи. Чула ли си нещо за това в Ликъргъс?
— Не, не съм. Може да е някое друго дружество.
— Между другото, как се казваше тоя млад мъж, дето е началник на вашия отдел? Не беше ли и той Грифитс? — попита той и обърна вестника на първата страница, където даваха новини и за местното светско общество.
— Да, той се казва Грифитс, Клайд Грифитс. Защо?
— Мисля, че преди една минута зърнах името му тук. Исках само да проверя дали е същият човек. Разбира се, ето го. Не е ли това той? — И протегна вестника на Робърта с пръст върху едно съобщение, което гласеше:
Госпожица Ванда Стийл от Гловърсвил даде неофициална вечеря с танци в дома си в този град в петък вечерта, на която присъстваха няколко видни членове от светските кръгове на Ликъргъс, между които госпожици Сондра Финчли, Бъртин Кранстън, Джил и Гъртруд Тръмбул и Пърли Хейнз, както и господа Клайд Грифитс, Франк Хариът, Трейси Тръмбул, Грант Кранстън и Скот Никълсън. Забавлението, както винаги, когато се събере групата на по-младите, продължи до късно и гостите от Ликъргъс се прибраха с колите си малко преди съмване. Носят се вече слухове, че повечето от тази компания ще се съберат в дома на семейство Елърсли в Скинектъди срещу Нова година, за да прекарат по същия весел начин.
— Изглежда, да е доста на почит там — забеляза Гейбъл, докато Робърта още четеше.
