Той се престори, че ги разглежда с безкрайно удоволствие и ги сложи в джоба си, готови за използване. А също, понеже в момента тя стоеше пред него така сломена и печална, въплътила в себе си цялото обаяние на старите им отношения, той я прегърна и целуна. Беше много привлекателна без съмнение. А после, когато тя обви шията му с две ръце и избухна в ридания, я притисна до себе си и каза, че няма защо да приема всичко така, наля ще се върне в сряда и всичко ще си потече, както преди. В същото време си мислеше, че то не е вярно и колко е странно: съвсем скоро я беше обичал толкова много. Изумително как друго момиче можа да го увлече по такъв начин! И все пак беше така. И макар Робърта навярно да мисли, че все още я обича, както преди, той не я обича, вито ще я обича някога пак. И поради това искрено я съжалява.
Робърта почувства нещо такова в сегашното му настроение, като слушаше думите му и усещаше милувките му. В тях не се долавяше искреност. Той се държеше твърде неспокойно, прегръдката му беше твърде равнодушна, в гласа не звучеше истинска нежност. Към това можеше да се добави още едно доказателство, когато след един-два мига Клайд се помъчи да се освободи, погледна часовника си и рече:
— Май че трябва да тръгвам вече, скъпа. Сега е три без двадесет, а събранието е назначено за три. Съжалявам, че не мога да дойда с теб, но ще се видим, когато се върнеш.
Той се наведе да я целуне, но този път Робърта окончателно долови, че се държи с нея по-другояче, по-хладно. Беше внимателен и добър, ала умът му беше другаде, и не кога да е, а тъкмо сега, по празниците! Тя се помъчи да събере сили, да събуди самолюбието си и отчасти успя, като му каза доста студено и решително:
— Е, не искам да закъсняваш, Клайд. Не е зле да побързаш. Но не искам да остана у дома по-дълго от Бъдни вечер. Смяташ ли, че ако се върна рано след обед на първия ден на Коледа, ще можеш да дойдеш тук? Не искам да закъснея в сряда за работа.
— Ами че разбира се, положително, скъпа. Ще се отбия — отговори Клайд весело и дори от все сърце, като си направи сметка, че доколкото си спомня, няма нищо уговорено за тогава, пък и не му се искаше да започне да я отбягва по такъв рязък и открит начин. — Кога мислиш да се върнеш?
Тя щяла да си дойде към осем и Клайд реши, че поне в този случай една среща с нея ще бъде приемлива. Той пак извади часовника.
— Но сега все пак трябва да вървя — каза той и се запъти към вратата.
Разтревожена какво ли означава всичко това и загрижена за бъдещето, Робърта се приближи до него, хвана го за реверите и като надзърна в очите му, попита полуумолително, полунастоятелно:
— Сигурно ли е това за Коледа вечер, а, Клайд? Няма да приемеш тоя път никоя нова покана, нали?
— Ах, не се безпокой. Нали ме познаваш. Знаеш, че не можех да направя нищо с тая покана вчера, скъпа, но във вторник ще бъда тук непременно — отвърна той.
След това я целуна и побърза да излезе с чувството, че може би не постъпва толкова разумно, колкото би трябвало, но не виждаше какво друго би могъл да направи. Един мъж не може да скъса с момиче, както се мъчи да стори той или поне би искал да стори, без да прояви известен такт или дипломация, нали? В това няма смисъл, нито някакво истинско изкуство, нали? Положително трябва да има някакъв друг, по-добър начин. В същото време мислите му вече се устремяваха напред, към Сондра и новогодишната вечер. Ще отиде с нея на увеселение в Скинектъди и тогава ще има възможност да отсъди дали тя го харесва толкава, колкото изглеждаше предишната вечер.
Когато той си отиде, Робърта се върна в стаята с безутешен и отпуснат вид и загледа през прозореца подире му, като се чудеше какво ли ще е бъдещето й с него, ако изобщо ще има бъдеще. Ето на, да речем, че по кой знае каква причина я разлюби. Тя му е дала тъй много! А бъдещето й сега зависи от него, от непрекъснатото му внимание. Дали сега ще му дотегне и той няма да иска да я види повече? О, колко ужасно би било това! Какво би правила… какво би могла да направи тогава? Да не беше му се отдала, да не беше отстъпила толкова лесно и толкова скоро пред настояването му!
Робърта гледаше през прозореца обсипаните със сняг клони на дърветата и въздишаше. Празниците! А той я зарязва по този начин! О! Освен това има толкова високо положение в местното общество. И ще го привличат постоянно толкова много по-светли, по-хубави неща от онова, което можеше да му предложи тя.
Тя поклати несигурно глава, разгледа лицето си в огледалото, събра няколкото подаръка и други вещи, които щеше да носи със себе си, и тръгна.
Билц и гъбясалата почва действаха достатъчно потискащо на Робърта след Клайд и Ликъргъс, защото всичко там говореше твърде много за лишения и ограничения, които обезцветяват нормалните чувства, събуждани от отдавна познати места.
