Въпреки това, когато се озова у Антъни, сред приказките и танците с разни момичета чувството на задължение избледня. Но в девет започна малко да се тревожи. Защото по това време Робърта сигурно беше в стаята си и се чудеше какво е станало с него и с обещанието му. А отгоре на всичко беше и Коледа вечер! И след като тя беше отсъствала три дена!
Вътрешно той ставаше все по-неспокоен и разтревожен, докато външно поддържаше същото весело настроение, в каквото беше целия следобед. За негово щастие тази компания, танцувала и лудувала всяка вечер от една седмица насам и стигнала почти до нервно изтощение, сега единодушно сама по себе си се поддаде на умората и в единадесет и половина тръгна да си ходи. След като изпрати Бела Грифитс до вратата, Клайд забърза към Робърта, за да види дали случайно е още будна.
Когато наближи къщата на Гилпин, забеляза през покритите със сняг дървета и храсти светлината на самотната й лампа. За миг, разтревожен какво да измисли, как да се извини за необяснимото закъснение, той спря под едно от големите дървета на улицата, като се бореше вътрешно с мисълта какво да й каже. Дали да настои, че е бил пак у чичови си, или къде? Защото според предишната история трябва да е бил там едва миналия петък. Предишните месеци, когато не бе имал светски връзки, а само беше мечтал за тях, измислиците, които й бе разказвал, не бяха будили у него никакви угризения. Те не бяха истински и не му отнемаха в действителност никакво време, нито пречеха на желаните срещи с нея. Но сега, изправен пред действителността и пред факта, че тези връзки, както смяташе, значеха всичко за бъдещето му, той се колебаеше. Бързо взетото решение бе да извини отсъствието си тази вечер с втора покана, получена по-късно, а също и да обясни по категоричен начин, че тъй като материалното му благополучие фактически зависи от семейство Грифитс, да я оставя така по тяхна заповед, за него не е някакво мимолетно удоволствие, а все повече и повече задължение. Може ли да им откаже? И мислено установил се окончателно върху тази полуистина, той мина по снега и леко почука на прозореца.
Светлината незабавно угасна и след миг пердето се повдигна. След това Робърта, която бе седяла в мрачен размисъл, отвори вратата и го пусна да влезе, като запали преди това по обичая свещ, за да направи всичко възможно да не бъдат видени, и той веднага започна да шепне:
— Знаеш, от тия светски задължения тук започва да ми се вие свят, скъпа. Никога не съм виждал друг такъв град. Отидеш ли веднъж с тия хора на някое място за едно нещо, винаги има и нещо друго, което искат от теб. Те не се спират на едно място. Когато отидох там в петък (той имаше пред вид лъжата си, че е бил у чичови си), мислех, че това ще е последното нещо до след празниците, но вчера, тъкмо когато смятах да отида някъде другаде, получих бележка, че трябва непременно да бъда днес там пак на обед. А днес, когато си мислех, че обедът ще започне в два — продължаваше да обяснява той — и ще свърши навреме, та да мога да бъда тук към осем, както бях обещал, той започна чак в три и свърши едва преди няколко минути. Не е ли това прекалено? Цели четири часа съм се мъчил да се измъкна. Как си ти, скъпа? Добре ли прекара? Надявам се, да. Харесаха ли подаръка ти от мен?
Той я обсипваше с тези въпроси, на които тя отговаряше кратко и подчертано сухо, без да свали през цялото време поглед от него, сякаш искаше да каже: „О, Клайд, как можеш да се държиш така с мен?“
Но Клайд беше толкова много загрижен за собственото си алиби и как да убеди Робърта в истинността му, че нито преди, нито след като свали палтото, шалчето и ръкавиците и си приглади назад косата, не я погледна в очите нито с нежно изражение, нито изобщо направи нещо, с което да покаже, че наистина се радва да я види пак. Наопаки, беше толкова нервен и отчасти смутен, че въпреки предишните изявления и постъпки и доста умерената радост да я види отново беше много повече загрижен за самия себе си и само отчасти обясненото си отстъпничество, отколкото за нея. И при все че след няколко мига я прегърна и притисна устните си до нейните, все пак, както и в събота, Робърта ясно долови, че духом той е само наполовина с нея. Други неща — това, което му бе попречило да дойде при нея в петък и тази вечер — тревожеха и неговия ум, и нейния.
Тя го гледаше не съвсем убедена във верността на думите му и все пак без особено желание да не му повярва. Може да е бил, както казваше, у чичови си и те да са го задържали. А може пък и да не е бил. Защото неволно си спомняше как предишната събота й беше казал, че в петък е бил там, а вестникът, от друга страна, твърдеше, че е бил в Гловърсвил. Но ако го запиташе сега за тези неща, дали нямаше да се разсърди и да я излъже още повече? Защото в крайна сметка Робърта не можеше да не мисли, че освен любовта му към нея няма никакви права над него. Но просто не можеше да си представи, че е могъл да се промени тъй бързо.
