— О, Робърта, скъпа! — веднага нежно й заговори той, като я прегърна, искрено наскърбен от собствената си постъпка. — Не бива да плачеш така, скъпа! Не бива! Не съм искал да те обидя, честна дума, не съм искал. Наистина не съм искал, скъпа. Знам, че животът ти е бил тежък, сладка моя. Зная какво изпитваш и колко мъки си преживяла във всяко отношение. Разбира се, че го знам, Бърт, и не бива да плачеш, скъпа. Аз пак те обичам. Вярно ти казвам, обичам те и винаги ще те обичам. Съжалявам, че съм те обидил, честна дума, съжалявам. Просто не можех, като не дойдох тая вечер, честна дума, и миналия петък също. Направо невъзможно беше. Но няма вече да бъда толкова лош, стига да мога. Честна дума, няма. Ти си най-сладкото, най-милото момиче! Ти имаш такива чудесни коса и очи и такава хубава фигурка! Честна дума, Бърт. Пък и танцуваш не по-лошо от всички други. И си хубава като тях, честна дума, скъпа. Няма ли да спреш да плачеш сега, скъпа? Моля ти се, спри. Толкова съжалявам, скъпа, ако съм те с нещо обидил.
В държането на Клайд понякога се промъкваше нотка на нежност, пробуждана от преживелици, разочарования и лишения в собствения му живот, каквито идват до главата на едного и другиго — почти на всекиго — при подобни обстоятелства. В такива моменти гласът му ставаше мек и благ. Той се държеше мило и нежно, почти както се държи майка с детето си. Това привличаше извънредно много момиче като Робърта. В същото време такова чувство, макар и живо, траеше много кратко у него. Приличаше на порива и трепета на лятна буря — изневиделица налетяла и изневиделица отминала. И все пак в този случай беше достатъчно да накара Робърта да почувства, че той напълно я разбира, влиза в положението й и може би я обича още повече заради това. Поне за момента всичко не бе чак толкова лошо. Той беше неин и тя беше спечелила в доста голяма степен неговата обич и съчувствие, поради това, поради голямото облекчение, което изпита, и поради утешителните му думи тя си избърса очите и му каза, че съжалява, дето е такава ревла, и се надява да й прости, че е намокрила със сълзите си безупречния нагръдник на бялата му риза. Нямало да го прави вече, дано само Клайд й прости за този път, а той, трогнат от тази силна страст, каквато не бе вярвал да се крие у нея, я зацелува по ръцете, бузите и най-после по устните.
А между всичките тези милувки, увещания и целувки (при все че в действителност се беше увлякъл, макар и по-другояче, но също тъй дълбоко, ако не и по-дълбоко в Сондра) увери Робърта по най-глупав и лъжлив в случая начин, че тя е първата, последната и най-скъпата на сърцето му, винаги — изявление, което я накара да си помисли, че може в края на краищата да не е била права спрямо него. Също, че положението й е поне по-сигурно, ако не и по-чудесно, отколкото някога преди — много по-благоприятно, отколкото на тези други момичета, които може и да се виждат с него в обществото, но които не се радват на чудната му любов.
Клайд беше сега фактически неизменен участник в зимните развлечения на местното светско общество. След като семейство Грифитс го представи на своите приятели и познати, напълно естествено бе да бъде приет в повечето домове в Ликъргъс. Но в този много ограничен свят, където всеки, който представляваше нещо, познаваше добре всички себеподобни, състоянието на кесията имаше такова значение, а понякога и по-голямо, отколкото връзките. Защото тези видни местни семейства бяха убедени, че не само произходът, но и богатството е първото и последното условие за всеки щастлив брак, обуславящо сигурно положение в обществото. Ето защо, макар и да смятаха Клайд за безспорно подходящ в обществено отношение, все пак, понеже се шепнеше, че разполагал с много ограничени средства, не бяха склонни да гледат на него като на човек, който би могъл да се домогва до женитба с някоя от техните дъщери. Така, макар и да бяха винаги готови да го поканят, доколкото това засягаше собствените им деца и близки, бяха също толкова готови предупредително да им намекват, че не е много за препоръчване да се виждат с него твърде често.
Но тъй като отношението на Сондра и нейната компания бе дружелюбно към него, а забележките и предупрежденията на приятелите и родителите им нямаха още твърде определен характер, Клайд продължаваше да получава покани за този род събирания, които го интересуваха най-много: тези, които започваха и свършваха с танци. И макар кесията му да беше празновата, справяше се сравнително добре. Защото, след като се увлече по него, доста скоро Сондра започна да си дава сметка какво е финансовото му положение и се загрижи да направи дружбата му с нея поне да му струва колкото може по-малко. А поради това отношение от нейна страна, което бе възприето от Бъртин и Грант Кранстън и други, Клайд имаше възможност в повечето случаи, особено когато компанията се събираше в Ликъргъс, да ходи тук и там изобщо без да харчи пари. Дори когато се събираха някъде извън града и той се съгласяваше да участва, един или друг от приятелите го взимаше с колата си.
