Такива противоположни възгледи, особено там, където липсва умението да се справят с подобно положение, можеха да означават само по-големи трудности и в края на краищата провал, освен ако помогнеше някаква случайност. Ала случайността не идваше на помощ. А присъствието на Робърта във фабриката беше нещо, което не му позволяваше да забрави заплахата. Да можеше само да я убеди да замине, да се настани и да си намери работа някъде другаде, би могъл да мисли по-спокойно. Но докато го питаше непрекъснато, макар и само с присъствието си, какво възнамерява да прави, тя го лишаваше от способността да мисли. А това, че не я обичаше вече както преди, го караше да отдава по-малко значение на задълженията си спрямо нея. Беше твърде много увлечен в Сондра и не можеше да подреди мислите си.
Защото, дори изправен пред тази сериозна опасност, все не можеше да се откъсне от примамливата мечта за Сондра и мрачното положение във връзка с Робърта от време на време му се виждаше не повече от тъмен облак, засенчващ тази мечта. Затова всяка вечер или колкото му позволяваше нескъсаната още връзка с Робърта, той не пропускаше развлеченията, които му предлагаха сега обширните светски връзки. За голяма негова гордост и задоволство това беше ту някоя вечер у Хариът или Тейлър, ту забава у Финчли и Кранстън, където или съпровождаше Сондра, или отиваше окрилен от надеждата да я види. И сега, също без да полага толкова много усилия да хитрува, с каквито беше прикривала интереса си към него преди, Сондра го търсеше открито и създаваше възможности да се срещат в обществото. И, разбира се, понеже тези срещи не личаха сред обикновените събирания на целия кръг, по-консервативните родители като че ли не им придаваха особено значение.
Защото, макар госпожа Финчли, която беше извънредно проницателна и придирчива по отношение на обществените връзки, отначало да не гледаше с много добро око на вниманието, с което дъщеря й и другите заобикаляха Клайд, като виждаше да го канят все повече и повече не само в собствения й дом с компанията, в която участваше дъщеря й, но и другаде, навред, най-после започна да си представя, че е вероятно той да заема по-солидно положение в обществото, отколкото бе чула, а сетне запита за него сина си и дори Сондра. Но след като Сондра само двусмислено я осведоми, че понеже е братовчед на Гил и Бела Грифитс и е канен от всички, защото е тъй очарователен, дори и да няма пари, не вижда причина Стюърт и тя да не го канят също, майка й се задоволи с това и само предупреди дъщеря си в никой случай да не става прекалено интимна. А Сондра, като си даваше сметка, че майка й е отчасти права, но изпитваше голямо влечение към Клайд, реши да я мами поне дотолкова, че тайно да се държи с Клайд с каквато си поиска свобода. И си я позволяваше в такава степен, че всеки посветен в интимните срещи между Клайд и Сондра би могъл да засвидетелства как чувствата им всъщност добиват дълбочина, което положително би поразило баща й и майка й, ако можеха да се научат. Защото, ако оставим настрана каквото Клайд бе мечтал и още мечтаеше във връзка с нея, самата Сондра се отдаваше на мисли и настроения по отношение на него, които бързо приближаваха най-гибелните граници на неразгадаемата химия на любовта. Наистина освен ръкостисканията, целувките и погледите на несдържано възхищение, разменяни, когато предполагаха, че никой не ги гледа, те се отдаваха на тези мъгляви, но все по-задълбочени и по-продължителни копнежи за едно бъдеще, което по един или друг начин, засега неясен и за двамата, щеше да ги съедини непременно един с друг.
Може би през летните дни, тъй скоро, когато двамата ще плават с кану по Дванадесетото езеро, дългите сенки от дърветата на брега ще се протягат по сребристата вода, ветрецът ще набраздява повърхността, докато той гребе, а тя седи и го измъчва с намеци за бъдещето; или онази горска пътечка, обрасла с трева, изпъстрена от слънчеви петна, югозападно от именията на Кранстън и Фант, близо до тяхното, по която ще могат през юни и юли да отиват с коне до точка, наречена Нос на вдъхновението, на седем мили, откъдето се открива чудесна гледка; или панаирът в Шарон, където тя с цигански костюм — самата романтика! — ще бъде продавачка на някоя сергия или докарана с най-елегантната амазонка, ще показва ездаческото си изкуство… чайове, танци следобед и на лунна светлина, когато ще се отпусне в прегръдките му и очите им ще говорят…
Никаква принуда на практически съображения. Никакви забрани, каквито би могла да наложи волята или възможната бъдеща съпротива на родителите й. Само любов и лято, и идилични и щастливи стъпки напред към окончателен, неоспорван от никого съюз, който ще го направи завинаги неин.
