Но в същото време, рано през май, когато Робърта поради различни външни признаци и неразположения започваше да обяснява, а дори и да настоява пред Клайд, че никакви усилия на въображението и никаква смелост не ще могат да я накарат да остане на работа във фабриката след първи юни, защото дотогава вероятността момичетата там да започнат да забелязват нещо ще бъде твърде голяма, за да може да издържи. Сондра пак започна да му обяснява, че не много по-късно от четвърти или пети юни тя, майка й и Стюърт заедно с няколко слуги щели да отидат на новата им вила на Дванадесетото езеро, за да надзирават някои окончателни приготовления преди започването на редовния сезон. А след това, не по-късно от осемнадесети, когато вече щели да са пристигнали семейства Кранстън, Хариът и някои други, включително и вероятността да дойдат на гости Бела и Майра, той можел да очаква покана за събота и неделя от семейство Кранстън, която щяла да нареди чрез Бъртин. И най-сетне, понеже обстоятелствата изглеждали, общо взето, доста благоприятни, щели, разбира се, да последват други покани за неделните дни от семейства Хариът, Фант и някои други, които живеели там, а също и при Грифитс на Грийнууд, където било лесно да го поканят покрай Бела. А двете седмици отпуска през юли можел да прекара в Казиното на Боровия нос или пък семейство Кранстън или Хариът можели да го поканят по нейно внушение. Във всеки случай, както Клайд схвана, без много по-големи разходи от тези, които би могъл да си позволи, само ако пести по малко през обикновените си работни дни в града, ще има възможност да вкуси доста от живота на езерата, за който бе чел толкова много в местните вестници, да не говорим за срещи със Сондра ту в една, ту в друга от вилите, собствениците на които не бяха чак толкова против неговото присъствие и опити за сближаване, както родителите на Сондра.
Защото именно сега за първи път тя се реши да му обясни, че майка й и баща й, осведомявани за непрекъснатото му ухажване, започнали вече да говорят за продължителна обиколка в Европа, която можела да задържи нея, Стюърт и майка й поне две години отвъд океана. Но тъй като при тази новина лицето, както и настроението на Клайд се помрачиха, а самата тя бе достатъчно здраво налапала въдицата, за да се огорчи също от това, Сондра веднага добави, че не бива да го взима толкова присърце — не бива: всичко щяло да се нареди, тя била сигурна. Защото, когато му дойде времето, освен ако дотогава нещо — собственият й ловък натиск, ако не и сегашното й трескаво увлечение в Клайд — не подейства, за да променят гледището на майка й по отношение на него… тя можела да се види принудена да вземе някои мерки да осуети плановете й. Точно какви мерки, Сондра не можела да му каже, при все че в разгорещеното си въображение Клайд ги видя като бягство и женитба, против която родителите й нямаше да могат нищо да направят, каквото и да си мислят за нея. И вярно беше, че макар още смътно и сдържано, някаква подобна мисъл започваше да се оформя в ума на Сондра. Защото, както продължи да обяснява на Клайд, било тъй ясно, че майка й се мъчи да я насочи към един чисто светски брак — с младежа, който така явно я ухажвал предишната година. Но поради сегашното й страстно увлечение в Клайд, както весело заяви, надали биха могли да я накарат лесно да се съгласи.
— Единствената мъчнотия за мен е там, че още не съм пълнолетна — добави тя оживено и без много да подбира изразите си. — Това е главната пречка, разбира се. Но през октомври ще навърша пълнолетие и искам да знаеш, че тогава няма да могат да ме въртят както си искат. Смятам, че мога да се омъжа, за когото аз пожелая. Пък ако не мога да го направя тук, тогава… е, да не се свършва светът с Ликъргъс!
Тази мисъл беше за него като някаква сладка, омаломощаваща отрова. От нея го втресе, тя насмалко не го подлуди. Да не беше… да не беше… само да не беше Робърта! Този ужасяващ и, кажи-речи, неразрешим проблем. Ако не беше това и несъгласието на родителите на Сондра, не беше ли той пред прага на самия рай? Сондра, Дванадесетото езеро, обществото, богатството, нейната обич и красота. Той съвсем се обърка, като мислеше за всичко това. Веднъж да се оженят двамата, какво ще могат да направят близките на Сондра? Какво, освен да се помирят и да ги приемат във великолепното лоно на прекрасния си дом в Ликъргъс или да се погрижат за тях по някакъв друг начин, като той без съмнение в края на краищата ще получи някаква служба, свързана с дружеството за електрически прахосмукачки „Финчли“. И тогава ще стои наравно, ако не и по-високо от Гилбърт Грифитс и всички други, които го пренебрегваха тук отначало — сънаследник заедно със Стюърт на цялото състояние на семейството. Със Сондра като главен или увенчаващ всичко елмаз в това тъй внезапно великолепие, изникнало като в приказката за Аладин!
