Държането му, когато каза това, бе съвсем неуверено и Робърта схвана, че я лъже само да спечели време. В Олбъни нямаше никакъв лекар. Освен това беше тъй ясно, че е против предложението й и мисли само как да намери начин да се измъкне. А пък и знаеше много добре, че никога не й е казал недвусмислено, че ще се ожени за нея. И макар да можеше да настоява, не биваше в крайна сметка да го принуди да направи едно или друго. Той можеше просто да замине оттук сам, както веднъж й беше казал във връзка с това, че не е изключено изневиделица да загуби службата си заради нея. А колко по-голям може да се окаже подтикът му в тази насока сега, ако му се отнеме светът, на който тъй много държи, и се види принуден да вземе нея, и то с дете. Това я направи по-предпазлива и я накара да промени първоначалното си намерение да говори категорично и убедително, колкото и наложително да е то. А той бе така развълнуван от видението на бляскавия свят, центърът на който бе Сондра и който можеше да загуби, че почти не можеше да съсредоточи мислите си. Нима трябва да загуби всичко това заради живота, който биха могли да си създадат с Робърта: тясна квартира, дете (такъв безпросветен делничен живот), да издържа нея и бебето със заплатата, каквато би могъл да изкара — живот, от който вероятно никога вече нямаше да се отърве! Боже! Усети да му се повдига. Не може и няма да направи това. А от друга страна (както си даваше сметка) може много лесно да провали всичките му мечти, стига той да направи една погрешна стъпка. Това го направи предпазлив и накара за първи път в живота да види тактичността и хитруването като безусловна необходимост.
Но в същото време Клайд долавяше вътрешно, и то с известна стеснителност, настъпилата в него дълбока промяна.
Обаче Робърта заговори:
— О, знам, Клайд, но нали сам ти току-що ми каза, че си в задънена улица. А всеки изминал ден прави положението ми все по-тежко, ако не успеем да намерим доктор. Човек не може да се ожени и да му се роди дете само след няколко месеца, ти го знаеш. Целият свят ще научи. Освен това аз трябва да мисля и за себе си, а не само за теб, нали разбираш? Пък и за бебето също. — Само при споменаването на очакваното дете Клайд трепна и се дръпна, сякаш му бяха ударили плесница. Робърта го забеляза. — Аз трябва незабавно да направя едно от двете, Клайд, да се оженя или да се отърва от това положение, а ти като че ли не си в състояние да ме отървеш от него, нали? Щом те е толкова страх какво ще си помисли или ще направи чичо ти, в случай че се оженим — добави тя неспокойно, но въпреки това меко, — защо да не се оженим веднага и да го запазим в тайна за известно време… колкото можем или колкото ти сметнеш, че трябва да го запазим — довърши тя съобразително. — В това време аз бих могла да отида у дома и да кажа на родителите си… че съм женена, но за известно време то трябва да се пази в тайна. После, когато му дойде времето, когато положението стане толкова лошо, че да не можем да останем тук, без да го кажем, ами тогава бихме могли или да заминем нанякъде, ако не искаме… исках да кажа, ако ти не искаш чичо ти да узнае, или просто да съобщим, че сме се оженили преди известно време. Сума млади двойки правят така в днешните времена. А колкото за свързването на двата края — продължи тя, като забеляза мрачна сянка да минава — сякаш облак — през лицето на Клайд, — винаги бихме могли да си намерим някаква работа… поне за себе си съм сигурна, че бих могла, щом веднъж се роди детето.
Отначало, когато тя заговори, Клайд приседна на крайчеца на леглото и заслуша неспокойно и недоверчиво всичко, което можеше да му предложи девойката. Обаче когато Робърта стигна до тази част, която се отнасяше до женитба и заминаване, той се изправи, обладан от непреодолимо желание да се движи. А когато тя завърши с плоската забележка, че ще тръгне на работа, щом се роди детето, той я изгледа почти с паника в очите. Само като си помислеше — да се ожени и да се види в положение, в което ще им се наложи такова нещо, когато с малко късмет и ако не му попречи тя, би могъл да се ожени за Сондра!
— О, да, ти нямаш нищо против това, Бърт. Това урежда всичко за теб, но помислила ли си за мен? Ами че, боже мой, аз тъкмо като че ли съм стъпил на крака тук и ако трябва да си събера парцалите и да се махна, а то ще се наложи, ако се научат за тази история, тогава не знам какво бих могъл да правя. Нямам никакъв занаят, никаква специалност, за която бих могъл да се заловя. Няма да ни бъде леко и на двамата. Освен това чичо ми ми даде тази служба, защото му се примолих, и ако я напусна сега, никога вече няма да направи нищо за мен.
Във възбуждението си той забравяше как при различни случаи в миналото бе загатвал на Робърта, че родителите му не са от най-бедните и ако не му потръгне тук, както иска, може да се върне на Запад и да си намери някаква работа там. И някакъв смътен спомен за това сега я накара да го попита:
— Не бихме ли могли да отидем в Денвър? Нима баща ти не би ти помогнал да си намериш някаква поне временна работа?
