А междувременно, доколкото това засягаше Робърта, още два дълги, безрадостни, навяващи ужас месеца изминаха, без тя да предприеме замислената от нея крачка, която щеше да погуби Клайд. Защото, колкото и да беше убедена, че Клайд само обмисля и се мъчи да намери някакъв начин да избегне отговорността си и няма никакво намерение да се ожени за нея, все пак и тя, както Клайд, се беше оставила да я влачи течението и се страхуваше да пристъпи към истински действия. Защото в няколко разговора след онзи, в който беше заявила, че очаква той да се ожени за нея, Клайд беше повторил, макар и не съвсем ясно заплахата, че ако тя се обърне към чичо му, с това в края на краищата няма да го принуди да се ожени за нея, защото той просто ще замине някъде другаде.
Клайд поставяше въпроса така: ако тя не го остави спокоен на сегашната му служба, той не ще бъде в състояние да се оженя за нея, а още по-малко да направи нещо, за да й помага в това близко време, когато тя ще има най-голяма нужда от помощ — намек, който накара Робърта да се замисли за ненапълно проявената досега от него жилка на жестокост, макар че ако се замислеше достатъчно много, щеше да види, че я беше проявил по времето, когато я принуди да го пусне в стаята си.
И освен другото, понеже тя не правеше нищо, а той все пак се боеше, че всеки миг може да направи нещо, Клайд поне отчасти промени пълното си безразличие, към което бе прибягнал до момента, когато тя го заплаши, с проява макар и на престорен интерес, доброжелателство и дружелюбие. Защото много рискованото положение, в което се намери, го плашеше достатъчно много, за да го направи по-дипломатичен, отколкото му е било присъщо някога преди. Отгоре на това беше достатъчно глупав да се надява, дори и направо да вярва, че ако започне пак да се държи тъй, сякаш взема живо участие в постигналата я беда, и в случай че не се намери друг изход, няма нищо против в края на краищата да се ожени за нея (макар че тя никога не би могла да го убеди да се съгласи на такова нещо), ще може поне да смекчи до минимум решението й да го принуди да го направи час по-скоро и така да му даде повече време, през което да изпита и сетната възможност да се изплъзне без женитба и без да му се наложи да се спасява с бягство.
При все че долавяше довода за тази внезапна промяна, Робърта беше толкова самотна и разстроена, че беше склонна да дава ухо на престорено доброжелателните, ако не и особено нежни забележки и внушения на Клайд. Под негово давление тя се съгласи да почака още малко, а в това време, както сега й обясни, той щял не само да поспести пари, но и да скрои някакъв план във връзка със службата си, който да му позволи да напусне фабриката за известно време, да се ожени за нея някъде, след това да я настани с детето като законно омъжена жена на някое друго място, а той (макар че не й го каза засега) да се върне в Ликъргъс и да й помага оттам с пари, колкото може. Но при условието, разбира се, че никога и никъде, освен ако й позволи, не ще го изкаже, че се е оженил за нея, нито ще се издаде някак, че е баща на нейното дете. Разбраха се също, че ожени ли се за нея, тя, както бе заявявала неведнъж, ще направи постъпки да се разведе под предлог на изоставяне или нещо друго, и то на някое място, по-далеч от Ликъргъс, за да не може никой да се научи. И това ще стане не много дълго след женитбата им, при все че Клайд съвсем не беше сигурен дали тя ще го направи, ако наистина се оженят.
Разбира се, Клайд не беше искрен сега, като й разправяше всичко това и всъщност не се интересуваше дали и тя е искрена, или не. Нито имаше намерение да напусне Ликъргъс дори за краткия срок, който изискваше предстоящото й освобождаване, освен ако му се наложеше. Защото това означаваше, че ще трябва да се отдели от Сондра, а такова отсъствие за какъвто и да е период положително щеше да осуети плановете му. И тъй, той правеше обратното — оставяше се да го влачи течението и от време на време съвсем отпуснато си представяше възможността за фалшива, мнима сватба, каквато бе видял в някакъв мелодраматичен филм: лъжлив пастор и свидетели се бяха споразумели да измамят проста малка провинциалистка, каквато Робърта не бе, и то с цената на толкова време, средства, смелост и хитрини, каквато след известно размишление Клайд достатъчно разумно реши, че е извън неговите възможности.
От друга страна, понеже разбираше, че ако не му помогне някой непредвиден досега случай, отива направо към провал, който не ще може да отклонява още дълго, той дори си позволи да мечтае за това наближи ли съдбоносният час, когато не ще може вече да я залъже с никакви извъртания и Робърта реши да го изложи, да може дори категорично да отрече, че изобщо е имал някаква подобна връзка с нея, в каквато тя ще го обвини — ще поддържа, че връзките му с нея винаги са били само на началник-отделение и подчинена, нищо повече. Това е шантаж и нищо друго.
