Тя говореше много меко и умоляващо в опита си да накара Клайд да разбере, че всичко не би могло да бъде чак толкова лошо, колкото си го представяше той. Но самото споменаване на баща му във връзка с тази история, предположението, че не друг, а той би могъл да ги избави от робския труд, беше малко прекалено. Това показваше колко ужасно погрешна е представата й за истинското положение на Клайд в света. Още по-лошо: тя очаква помощ от неговите близки! А като не я намери, сетне може би ще го упреква за това — кой знае, — за неговите лъжи относно близките му. Това правеше толкова ясна необходимостта, ако може, да пресече, и то незабавно, всякакви помисли за тази женитба. Това няма да стане… никога!
Но все пак как може да се противопостави на това хрумване без риск, понеже тя смята, че може да му предяви подобно искане — как да й каже открито и студено, че не може и не иска да се ожени за нея? А ако не го направи сега, тя навярно ще си помисли, че ще е справедливо и напълно законно да го принуди да го направи. Може дори да сметне, че има право да отиде при чичо му… при братовчед му (Клайд виждаше студения поглед на Гилбърт) и да го изложи! И тогава — проваляше! Гибел! Край на всичките му мечти по отношение на Сондра и всичко друго тук. Но единственото, което можа да измисли да каже, беше:
— Не, аз не мога да го направя, Бърт, поне не сега. — Това бе забележка, която веднага накара Робърта да приеме, че мисълта за женитба, както я беше подхвърлила тук, не беше нещо, което той можеше при сегашните обстоятелства да отблъсне — нали беше казал „поне засега“. Обаче докато още размишляваше за това, Клайд бързо продължи: — Освен другото не искам да се оженя толкова рано. То има твърде голямо значение за мен сега. На първо място още съм много млад и нямам никакви пари, за да се оженя. И не мога да напусна Ликъргъс. И никъде другаде не бих могъл да напредна и наполовината от това, колкото тук. Ти не си даваш сметка какво значение има този шанс за мен. Баща ми не е зле, но не би могъл да направи за мен, каквото би могъл да направи чичо ми, пък и не би желал да направи. Ти не го разбираш, иначе не би искала от мен да направя това.
Той млъкна, на лицето му се четяха объркване, страх и враждебност. Напомняше донякъде изтормозено животно, застигнато от ловци и кучета. Но Робърта, която си въобразяваше, че пълното му отстъпничество от нея се дължи на ниското й обществено положение, съпоставено със светските кръгове на Ликъргъс, а не на по-голямото обаяние на някое определено момиче, сега му отговори с негодувание, макар и да не беше искала да го прояви:
— О, да, много добре разбирам защо не можеш да заминеш оттук. Работата съвсем не е толкова в твоята служба, колкото в тия хора от обществото, с които вечно се водиш. Зная. Ти вече не ме обичаш, Клайд, това е то, и не искаш да се откажеш от тия хора заради мен. Зная, че е само това и нищо друго. Въпреки това не чак толкова отдавна ме обичаше, макар че май не си го спомняш сега. — Страните й горяха, очите й святкаха при тези думи. Тя се поспря, а Клайд я гледаше втренчено и се чудеше с какво ли ще свърши този разговор. — Но все пак не можеш да ме оставиш да се оправям, колкото мога, сама, защото няма да допусна да ме оставиш така, Клайд. Не мога! Не мога! Казвам ти. — Гласът й се схващаше и пресекваше. — То има твърде голямо значение за мен. Аз не зная как да се справя сама, а освен това нямам друг, към когото да се обърна, освен теб и ти трябва да ми помогнеш. Трябва да се отърва от това положение, Клайд, и толкоз, трябва! Няма да допусна да бъда оставена пред моите близки и пред всички без всякаква помощ, без мъж, без нищо! — При тези думи очите й се устремиха към него умолително и в същото време яростно и тя подчерта възклицанието си със своите ръце, които драматично се свиваха и разпускаха. — И ако ти не можеш да ме отървеш, както си искал — продължи тя, доколкото Клайд можеше да види, със страшна мъка, — ще трябва да ме избавиш по друг начин и туйто! Поне докато ще мога да се грижа сама за себе си, няма да допусна да ме оставиш. Не искам да се ожениш за мен завинаги — добави тя с мисълта, че ако му предостави това искане в някаква по-мека форма и успее да накара Клайд да се ожени за нея, може би чувството му към нея ще стане сетне по-благоприятно. — Можеш да ме оставиш след известно време, ако искаш. След като се отърва от това положение. Не мога да ти попреча да го направиш, пък и да можех, не бих искала да ти попреча. Но не можеш да ме оставиш сега. Не можеш! Не можеш! Освен другото — додаде тя — аз не съм искала да стигна до това положение и нямаше да стигна, ако не беше ти. Но ти ме накара, принуди ме да ти позволя да идваш тук. А сега искаш да ме оставиш на произвола на съдбата само защото смяташ, че не ще можеш вече да се движиш сред обществото, ако там се научат за мен.
