Тя замълча — напрежението на тази борба бе твърде много за уморените й нерви. И веднага захлипа мъчително, но не буйно: във всяко нейно движение личеше подчертано усилие да се сдържи и овладее. Те останаха да стоят така миг-два — Клайд, тъпо загледан в нея, се чудеше какво още може да каже в отговор на всичко това, а Робърта полагаше усилия и най-сетне успя да възвърне самообладанието си, след което прибави:
— О, какво толкова се е променило в мен от два месеца насам, Клайд? Ще ми кажеш ли? Бих искала да зная. Какво те е накарало така да се промениш? Почти до Коледа бе тъй мил с мен, както не би могъл да бъде никой друг. Ти прекарваше с мен почти цялото си свободно време, а оттогава насам почти не е имало вечер да дойдеш, без да ти се моля. Кой е виновен? Какво е станало? Дали е някое друго момиче или какво, бих искала да зная: дали е тази Сондра Финчли или Бъртин Кранстън, или някоя друга?
Очите й, когато каза това, го загледаха изпитателно. Защото дори и до този момент, както Клайд можа със задоволство да отбележи (понеже го беше страх от това, което Робърта би могла да направи, ако се научеше със сигурност за Сондра), тя нямаше никакви определени подозрения, да не говорим за положителни сведения за някое момиче. И понеже беше страхливец, като си мислеше за сегашната й беда и за предполагаемите и вече отправените му искания, не смееше да каже каква или коя бе истинската причина за тази промяна. Вместо това, почти без да се трогне от скръбта й, понеже вече не я обичаше истински, само отговори:
— Ти си на съвсем погрешен път, Бърт. Ти не разбираш какво ме тревожи. Работата ми за в бъдеще е тук: ако напусна фабриката, надали ще намеря някога друг такъв случай. А ако ми се наложи да се оженя по този начин или да напусна Ликъргъс, всичко ще отиде на вятъра. Искам да почакам и да си намеря първо някоя добра служба, преди да се оженя, разбираш… да спестя малко пари, но ако се оженим, няма да имам никакви възможности, нито пък ти — добави той слабодушно, като забрави за момента, че досега й беше изтъквал доста ясно нежеланието си да има нещо общо с нея занапред.
— Освен това — продължи той, — ако можеш да намериш някой да ти помогне или заминеш за известно време някъде сама, Бърт, и се справиш с тая работа сама, бих могъл да ти изпратя пари за разноските, сигурен съм. Бих могъл да ги набавя, докато ти дойде времето.
На лицето му, когато каза това (и Робърта ясно го прочете), се отрази пълното и безпомощно сгромолясване на всичките му доскорошни планове във връзка с нея. И тя разбра, че безразличието му към нея е стигнало до връхна точка, щом можеше по такъв нехаен и наистина безсърдечен начин да иска да се отърве от нея и от бъдещото дете, и това, което се криеше в неговото отношение, не само донякъде я разгневи, но и уплаши.
— О, Клайд! — възкликна тя смело, с повече дързост и предизвикателство, отколкото някой друг път през цялото им познанство. — Колко си се променил! И колко жесток можеш да бъдеш. Да искаш да ме отпратиш съвсем сама, и то само за да те спася теб, та да можеш да останеш тук и да си живееш, и да се ожениш за някоя тук, когато не съм ти вече на пътя и няма защо да се тревожиш повече за мен. Не, няма да го направя! Не е справедливо. Няма да го направя, и толкоз! И няма какво повече да говорим за това. Можеш да намериш някого, който да ме отърве от тази беда, или да се ожениш за мен и да заминем двамата поне докато родя детето и всичко стане както е редно за моите близки и всички други, които ме знаят. После можеш да ме напуснеш, защото сега разбирам, че вече не ме обичаш, а щом е така, както не ме искаш ти, така не те искам и аз. Но въпреки всичко, трябва да ми помогнеш… длъжен си! Но, боже мой… — захълца тя пак, тихо и покъртително. — Като си помисля до какво трябваше да стигне нашата любов… да искаш от мен да замина сама… съвсем сама… без никой близък… а ти да останеш тук, о, боже! Божичко! И с бебе на ръце след това! И без съпруг!
Тя кършеше ръце и съкрушено клатеше глава. Клайд много добре си даваше сметка, че предложението му е жестоко и безсърдечно, но при неудържимото му влечение към Сондра това бе най-доброто или поне най-безопасното, което можа да измисли. Сега стоеше пред нея, без да знае какво друго би могъл да каже.
И при все че спорът им продължи в същия дух, този труден час завърши със заключението, че Клайд има още една или в най-добър случай две седмици време да види дали ще може да намери лекар или някой друг, който би му помогнал. След това… е, тогава го застрашаваше, подразбиращата се, макар и не изрично изказана заплаха, която се криеше в думите й, че не я ли избави, и то по-бързо, ще трябва да се ожени за нея, ако не завинаги, поне временно, но все пак според изискванията на закона, докато тя бъде пак способна да се грижи за себе си — заплаха, която беше толкова смазваща и унизителна за Робърта, колкото гнетяща за него.
