Затова сега поклати глава по един решителен и все пак нежен начин, който Клайд вече беше разбрал, че означава поражение — най-болезненото и непоправимо поражение, което беше претърпявал във връзка с цялата тази история. Тя не искаше да дойде! Значи, той беше загубен… загубен… а може би и тя загубена за него завинаги! О, боже! Защото, при все че лицето й се смекчи от нежност, която не беше обичайна за нея дори когато беше най-трогната, тя каза:
— Бих го направила, скъпи, ако не смятах, че е по-добре да не го правим сега. Много е прибързано. Мама няма да направи нищо засега. Сигурна съм. Освен другото тя се е приготвила за толкова много приеми тук това лято, и всичко това специално за мен. Тя иска да бъда мила със… е, ти знаеш за кого мисля. А аз мога да бъда, без да направя нещо, което да попречи някак на нас двамата, сигурна съм, докато не предприема нещо, с което наистина да я уплаша. — Тя позамълча и успокояващо му се усмихна. — Но ти можеш да идваш тук толкова често, колкото си поискаш, не го ли разбираш, и това няма да направи никакво впечатление нито на нея, нито на тия другите, защото няма да си наш гост, не го ли разбираш? Аз уредих всичко това с Бъртин. А то значи, че ние можем да се срещаме тук горе цялото лято, кажи-речи, колкото си искаме, не го ли разбираш? После, наесен, когато се върна и разбера, че не мога да я накарам да бъде мила с теб или да сметне, че сме сгодени, е, тогава ще избягам с теб! Да, ще избягам, скъпи, наистина, повярвай ми!
Скъпи! Наесен!
Тя замълча, в очите й се четеше, че много ясно схваща всички практически затруднения, които лежат пред тях; сетне стисна двете му ръце в своите и го загледа в лицето. После поривисто, сякаш за да сложи точка, обви ръце около врата му, притегли главата му надолу и го целуна.
— Не го ли разбираш, скъпи? Моля ти се, не гледай тъй тъжно, любими. Сондра обича своя Клайд толкова много! И тя ще направи всичко, всичко възможно, за да се наредят нещата, както трябва. Да, ще направи. И те ще се наредят. Само почакай и ще видиш. Сондра няма да се откаже от него никога, никога!
И Клайд, като си даваше сметка, че няма нито един убедителен довод, с който да й излезе насреща — всъщност нито един, който не би я накарал да сметне за странно и подозрително крайното му нетърпение, освен ако… освен ако… е… освен ако Робърта го остави да си върви, напред го очаква пълно поражение, — мрачно, дори отчаяно я загледа в лицето. Колко е хубава! Колко съвършен е нейният свят! И той да е лишен от възможността да притежава някога и нея, и този свят. И непосредствено зад всичко това да стои Робърта с нейното искане и неговото обещание! И да няма друг начин да се избави, освен с бягство! Боже!
В същия този миг в очите му се появи неспокоен, почти безумен поглед, тъй изразителен и силен, както никога в живота му — тъй съсредоточен, че дори и Сондра забеляза силата му. Изглеждаше болен, сломен, неизказано отчаян. Дотолкова, че тя възкликна:
— Какво има, Клайд, скъпи… изглеждаш тъй… о, не мога да кажа точно как… нещастен или… Толкова много ли ме обича момчето? И не може да почака само три-четири месеца? Ах, разбира се, може. Не е чак толкова трагично, колкото му се струва. Нали ще бъде повечето време с мен… милият ми. А когато не е тук, Сондра ще му пише всеки ден… всеки ден.
— Ах, Сондра, Сондра! Ако можех да ти кажа! Ако знаеше колко много щеше да значи това за мен…
Той се прекъсна тук, понеже, както забеляза в този момент, в очите на Сондра се изписа чисто практичният въпрос: кое налага тъй спешно да избяга с него още сега? И в същия миг Клайд от своя страна усети какво огромно влияние упражнява този свят върху нея, каква неотделима частица от него е тя и как само като прекали малко с настойчивостта си, може тъй лесно да я накара да се усъмни в благоразумието на увлечението си по него, и реши да замълчи, сигурен, че заговори ли, то може да доведе до въпроси от нейна страна и до промяна на чувствата й, или дори да охлади увлечението й дотам, че да стопи и мечтата за есента.
И тъй, вместо да й обясни по-подробно защо му е необходимо решението й, той се въздържа и само каза:
— То е, защото толкова много те искам сега, скъпа… през цялото време. Само това, нищо друго. Понякога ми се струва, че не бих могъл да се отделя от теб вече нито за минутка. О, толкова много жадувам за теб през цялото време!
Въпреки това Сондра, колкото и да беше поласкана от тази жажда, споделяна поне отчасти и от нея, само повтори различните съображения, които беше изредила и преди. Трябва да почакат. Всичко ще се нареди през есента. И Клайд, съвсем изтръпнал поради претърпяното поражение, все пак не можеше да се откаже от радостта да бъде с нея сега и положи всички усилия да поправи настроението си… и да мисли… да мисли, да мисли, че по някакъв начин… някак… може би ей тъй, както с онази лодка или по някакъв друг начин!
Но какъв друг начин?
Не, не, не — не така! Той не е убиец и никога няма да стане. Той не е убиец… никога… никога… никога.
И все пак тази загуба.
Тази надвиснала беда.
