Скъпи Клайд,
Често съм чувала поговорката „Бедата не идва сама“, но до днес не съм знаела значението й. Май първият човек, когото видях тази сутрин, беше господин Уилкокс, един наш съсед, който се отби да каже, че госпожа Анс нямало да дойде днес, понеже имала да свърши някаква работа за госпожа Динуиди в Билц, макар че когато си отиде вчера, всичко беше приготвено за нея, та да мога да й помагам по малко при шиенето, за да стане всичко по-бързо. А сега ще дойде чак утре. След това ни съобщиха, че сестрата на майка ми, госпожа Никълз, била много болна и мама трябваше да отиде при нея в Бейкърз Понд, което е с около дванадесет мили на изток оттук: Том я закара, макар и да трябваше да остане тук и да помогне на баща ми във всичката работа, дето има да се върши в стопанството. Не съм сигурна дали мама ще може да се върне преди неделя. Ако се чувствах по-добре и не ме чакаше толкова много моя лична работа, предполагам, че щеше да се наложи да отида и аз, макар мама и да настоява, че не е нужно.
След това Емили и Том, като си мислеха, че съм съвсем добре и може да ми хареса, бяха поканили четири момичета и четири момчета за тая вечер на нещо като юнско увеселение на лунна светлина със сладолед и торта, направени от Емили, мама и мен. Но сега горкичката трябва да води не знам колко разговора по телефона на господин Уилкокс, който използваме и ние, за да отложи, ако може, тая среща за някой ден идущата седмица. И, разбира се, е огорчена и умърлушена.
Колкото за мен, аз се мъча, както се казва, да не падам духом. Но да ти кажа, то е доста трудно, скъпи. Защото досега съм имала само три кратки разговора по телефона с теб и ти все ми казваш, че не вярваш да имаш необходимите пари преди пети юли. И като капак на всичко, както научих едва днес, мама и татко са горе-долу решили да отидат при чичо ми Чарли в Хамилтън за четвърти юли (от четвърти до петнадесети) и да ме вземат с тях, освен ако реша да се върна в Ликъргъс, а Том и Емили да отидат на гости при сестра ми в Хоумър. Но ти знаеш, скъпи, че аз не мога да направя това. Много ми е лошо и много съм разтревожена. Снощи ужасно повръщах и цял ден едва съм се държала на крака, а тая вечер направо ще полудея.
Скъпи, какво можем да направим? Не можеш ли да дойдеш да ме вземеш преди трети юли — деня, в който те ще тръгнат? Всъщност ще трябва да дойдеш да ме вземеш преди това, защото не мога и да помисля да отида там с тях. То е на петдесет мили оттук. Бих могла да кажа, че ще отида с тях само ако непременно дойдеш да ме вземеш, преди те да тръгнат. Но трябва да бъда съвсем сигурна, че ще дойдеш, съвсем!
Клайд, откакто съм тук, нищо друго не върша, освен да плача. Само да беше ти тук, нямаше да ми е толкова лошо. Аз наистина се мъча да бъда смела, скъпи, но как мога да не мисля понякога, че изобщо няма да дойдеш да ме вземеш, след като не си ми писал нито едно писъмце и ми се обади само три пъти, откакто съм тук. Но пък си казвам, че не можеш да бъдеш тъй подъл, особено след като си ми обещал. Ах, нали ще дойдеш? Кой знае защо, всичко така ме тревожи сега, Клайд, и толкова ме е страх, скъпи. Мисля си за миналото лято, а после за тазгодишното и за всичките ми мечти. За теб няма да има кой знае каква разлика, ако дойдеш няколко дена по-рано, отколкото си смятал, нали, скъпи? Дори и да трябва да минем с малко по-малко пари. Сигурна съм, че ще можем. Аз умея да бъда много пестелива и икономична. Ще се помъча да свърша роклите си дотогава. Ако ли не, ще мина с това, което имам, и ще ги довърша после. И ще се мъча да бъда смела, скъпи, и да не те дразня много, само да дойдеш. Трябва да дойдеш, ти знаеш, Клайд. Не може да се направи нищо друго, макар че заради теб сега бих искала да можеше.
Моля ти се, моля ти се, Клайд, пиши и ми кажи, че ще бъдеш тук до края на срока, който ми определи. Така се тревожа и така ми е самотно тук без теб. Ще се върна направо при теб, ако не дойдеш до определения ден. Зная, че няма да ти хареса, дето го казвам, Клайд, но не мога да остана тук, и това е. А не мога и да замина с мама и татко, тъй че остава само един изход. Не вярвам, че ще мога да мигна тази нощ, затова, моля ти се, пиши ми и ми кажи в писмото си и го повтори пак и пак, да не се тревожа, че няма да дойдеш. Да можеше да дойдеш днес, скъпи, или за тази събота и неделя, нямаше да ми е толкова мъчно. Но още почти цели две седмици! Всички са легнали и къщата е стихнала, затова привършвам.
Но моля ти се, пиши ми веднага, скъпи, или ако не искаш да направиш това, непременно ми се обади по телефона утре, защото просто не мога да се успокоя нито за миг, докато не ми се обадиш.
П. П. Това е ужасно писмо, но просто не мога да напиша по-хубаво.
Така ми е мъчно.
