Но в деня, когато писмото пристигна в Ликъргъс, Клайд не бе там, за да отговори веднага. И поради това Робърта, обзета от най-мрачно, най-истерично настроение и мисли, седна в събота следобед и наполовина убедена, че той може да е заминал за някое далечно място, без да й се обади, му изпрати не писмо, а вик или писък, ако човек прецени правилно настроението, което й бе продиктувало следното:
Мой скъпи Клайд,
Пиша, за да ти съобщя, че се връщам в Ликъргъс. Просто не мога да остана тук повече. Мама се тревожи и чуди защо плача толкова много, а аз съм направо болна. Зная, че ти обещах да остана до 25-и или 26-и, обаче ти ми беше казал, че ще пишеш, а не си го направил — само се обаждаш изневиделица по телефона, когато съм загубила и ума, и дума. Отзарана, като се събудих, не можах да се сдържа и веднага се разплаках и сега следобед имам страхотно главоболие.
Така ме е страх, че няма да дойдеш и съм толкова уплашена, скъпи. Моля ти се, ела и ме отведи някъде, където и да било, само да се махна оттук и да не се тревожа, както се тревожа сега. Така ме е страх, че в това състояние, в което съм, татко и мама може да ме накарат да им разкажа всичко, или ще се досетят сами.
О, Клайд, ти никога не ще го разбереш! Ти каза, че ще дойдеш, и понякога съм сигурна, че ще го направиш. Но има моменти, когато започвам да мисля за други неща и съм също толкова сигурна, че няма да дойдеш, особено като не ми пишеш и не се обаждаш по телефона. Колко бих искала да ми пишеш и да кажеш, че ще дойдеш, та да имам сили да остана тук. Щом получиш това, искам да ми пишеш и да ми съобщиш точния ден, когато можеш да дойдеш — не по-късно от първи всъщност, защото зная, че не ще имам сили да остана тук по-дълго. Клайд, в целия свят няма момиче, по-нещастно от мен и виновен за това си ти. Но аз не го мисля така, скъпи. Ти беше добър с мен едно време, пък и сега си добър, като предлагаш да дойдеш да ме вземеш. И ако дойдеш още веднага, ще ти бъда толкова благодарна! И когато прочетеш това, ако сметнеш, че не съм разумна, моля ти се, не се сърди, Клайд, а само си кажи, че съм полудяла от скръб и тревоги и че направо не зная какво да правя. Моля ти се, пиши ми, Клайд. Само да знаеш колко искам да ми се обадиш поне с една дума!
Това писмо, съдържащо и заплахата да дойде в Ликъргъс, беше достатъчно да докара Клайд до състояние, доста близко до нейното. Само като си помислеше, че няма никакво друго, да не казваме приемливо, извинение, което да представи на Робърта, за да я накара да отложи изпълнението на окончателното си и повелително искане! Клайд напрягаше ума си. Не биваше да й пише никакви дълги и уличаващи го писма. Би било глупаво, ако вземеше предвид твърдото си решение да не се жени за нея. Освен това, със свежото още усещане на прегръдките и целувките на Сондра, съвсем не беше настроен за нещо подобно. Не би могъл да й пише, дори да искаше.
