— Не, Орвил, не съм — отговори Хейт бавно и замислено. — И ще ти кажа защо. Виждаш ли, снощи там горе реших, че това е нещо, което ще е по-добре да обсъдя с теб, преди да предприема каквото да било друго. Ти знаеш какво е тъкмо сега политическото положение тук. И как правилното водене на едно такова дело може да повлияе на общественото мнение тая есен. Аз в никой случай не смятам, че е редно да намесваме политиката в престъплението. Обаче няма никаква причина да не водим така следствието, че да ни се зачете като заслуга. Та си помислих, че ще е по-добре първо да дойда да се видя с теб. Разбира се, ако искаш да го направя, Орвил, ще отида там. Но си рекох, че може да е по-добре да отидеш ти и да разбереш точно кой е тоя човек и всичко друго за него. Ти знаеш какво значение може да има такова едно дело от политическа гледна точка, стига само да го разплетем. А аз съм сигурен, че ти си човекът, който ще го направи, Орвил.
— Благодаря ти, Фред, благодаря — отговори Мейсън сериозно, като почукваше с писмото по писалището и гледаше приятеля си с присвити очи. — Много съм ти благодарен за твоето мнение и ти начерта най-добрия план на действие. Сигурен ли си, че никой освен теб не е видял това писмо?
— Само плика. И никой освен господин Хъбърд, съдържателя на хана, не е видял дори него, а той ми каза, че го намерил в джоба на палтото й и го прибрал, понеже го било страх, че може да изчезне или да бъде отворено, преди да дойда там аз. Каза ми, че се усъмнил в нещо нередно веднага щом чул за удавянето. Младият мъж се държал тъй неспокойно… някак странно, каза ми той.
— Прекрасно, Фред. Недей тогава засега казва никому нещо повече за писмото, нали? Аз веднага ще отида там, разбира се. Но какво друго откри, нещо интересно? — Господин Мейсън много се оживи, сипеше въпроси, държеше се енергично и малко повелително със стария си приятел.
— Много нещо, много нещо — отговори следователят дълбокомислено и сериозно. — Има някакви подозрителни драскотини или белези под дясното око на момичето и над лявото слепоочие, Орвил, и през устата и носа, сякаш бедното дребосъче е било ударено от нещо камък или пръчка, или едно от тия гребла, дето намерили плаващи там. Тя е още дете, Орвил, поне на вид и по ръст, много хубаво момиче… но не чак толкова добро, колкото е могло да бъде, както ще ти докажа ей сега. — Следователят прекъсна, за да извади голяма носна кърпа, гръмогласно се изсекна в нея и след това много грижливо си избърса брадата. — Нямах време да извикам там горе лекар, но ще проведа следствието тук в понеделник, ако успея. Наредих на братята Лътц да отидат още днес горе и да докарат трупа тук. Но най-подозрителните от всички показания, до които съм се добрал досега, Орвил, са показанията на двама мъже и едно момче, които живеят на Тримилевия залив и които тръгнали нагоре към Голямата чапла в четвъртък вечер на лов и риболов. Аз накарах Ърл да запише имената им и да им изпрати призовки за следствието в понеделник.
И следователят предаде подробно показанията им за случайната среща с Клайд.
— Тъй, тъй! — току възкликваше прокурорът, дълбоко заинтересуван.
— И още едно нещо, Орвил — продължаваше следователят. — Наредих Ърл да влезе във връзка по телефона с хората от Тримилевия залив, съдържателя на хотела, началника на пощата и полицейския началник, но като че ли единственият, който е видял младия мъж, е капитанът на параходчето, дето се движи от Тримилевия залив до Шарон. Мисля, че познаваш тоя човек: капитан Муни. Наредих на Ърл да изпрати призовка и на него. Според капитана към осем и половина в петък сутрин, точно преди параходчето му да потегли за първия курс до Шарон, същият тоя млад мъж или някой, който много прилича на него според получените описания, с куфарче и с кепе (той бил със сламена шапка, когато го срещнали ония трима мъже), се качил на борда, платил си пътя до Шарон и слязъл там. Хубаво момче, казва капитанът. Много живо и добре облечено, повече като младеж от светското общество, и много затворено.
— Тъй, тъй — следеше думите му Мейсън.
