А после вечерта по залез, на западния бряг на същото езеро, на открита поляна, гладка като добре поддържана морава, цялата компания се разположи в пет разноцветни палатки, наредени около огън, като в някое индианско село, с палатките на готвачите и слугите в далечината. И пет-шест лодки, изтеглени от водата, блеснали като риби върху тревистия бряг на езерото. След това вечеря около огъня. И Багот, и Хариът, Стюърт и Грант, след като посвириха на другите да танцуват, се нагласиха на светлината на голямата бензинова лампа да играят покер. А другите подеха разгулни лагерни и студентски песни, нито една от които Клайд не знаеше, но все пак се опитваше да приглася. И кикот. И облози кой ще улови първата риба, кой ще удари първата катерица или яребица, кой ще спечели първото надбягване. И най-после задълбочени кроежи да пренесат сутринта след закуска стана поне десетина мили по на изток, където имало идеален плаж, и то само на пет мили от Метиското ханче, където можело да вечерят и да танцуват до насита.
А после тишината и очарованието на този стан нощем, след като всички, както се предполага, са легнали да спят. Звездите! Тайнствената тъмна вода, едва-едва накъдрена от лек ветрец; тайнствените тъмни борове, които си шепнат при всеки полъх; виковете на нощните птици и кукумявките, твърде тревожни за Клайд, будещи у него само вътрешно страдание. Красотата и великолепието на всичко… само ако… ако не го дебнеше по петите като призрак ужасът не само на това, което бе извършил с Робърта, но и опасността и силата на правосъдието, което го смяташе за убиец! А после, когато всички други си бяха легнали… или притаили на тъмно, Сондра излезе крадешком да размени с него още няколко последни думи и целувки под звездите. И той й шепнеше колко е щастлив, колко е благодарен за нейната любов и вяра и за миг почти се изкуши да я попита, ако някой път се окаже, че не е толкова добър, колкото тя си представя сега, дали все пак ще го обича поне мъничко… дали няма съвсем да го намрази… но се въздържа да не би след проявения от него ужас предишната вечер тя да свърже сегашното му настроение със снощното или някак да долови страшната убийствена тайна, която разяжда неговите гърди.
И сетне, легнал в четириместната палатка заедно с Багот, Хариът и Грант, той се ослушва неспокойно с часове за някакви дебнещи стъпки, които биха могли да означават… които биха могли да означават… боже!… какво ли не можеха да означават те дори и тук? Представителите на закона! Задържане! Разобличение! Смърт! И два пъти през нощта той се стряска от страшни, съсипващи сънища… и му се струваше, че… беше го страх… че е викал насън.
Но ето пак великолепието на утрото и жълтото кълбо на слънцето, изгряващо от водите на езерото… и в заливче на отсрещния бряг плаващи насам-натам диви патици. А след малко Грант, Стюърт и Харли, полуоблечени, с пушки, придали си вид на изкусни ловци, безразсъдно потеглят с лодки с надеждата да ударят няколко парчета отдалече, но се връщат с празни ръце за общо веселие на другите. Младежи и девойки се измъкват с пъстроцветни бански костюми и копринени хавлии, тичат към водата и се хвърлят весело със смях и врява и не могат да се нарадват на всичко. А в девет часа закуска и шумната хубава и шарена флотилия от кану се запътва на изток покрай южния бряг с дрънчене на банджо, китари и мандолини, гласове, издигнали се в песен, закачки и смях.
— Какво му има на мъничкия сладур днес? Лицето му е мрачно. Не може ли да се весели тук със Сондра и всички тия добрички другари?
И Клайд мигновено си дава сметка, че трябва да придобие весел и безгрижен вид.
А после, точно около пладне, Харли Багот, Грант и Хариът заявяват, че ей там, право пред тях, бил чудесният плаж, който имали наум — нос Овнешки рог, вдадена в езерото ивица земя, от най-високата точка на която се вижда цялото езеро. А долу на брега има достатъчно място за всичките палатки и други партакеши на компанията. След това, през целия приятен топъл неделен следобед, обичайната програма на забавления; обед, плуване, танци, разходки, игра на карти, музика. И Клайд, и Сондра, както всички други двойки се изплъзваха (Сондра с мандолина) до една скрита скала далече на изток от стана, където в сянката на боровете можеха да лежат — Сондра в прегръдките на Клайд, и да говорят за неща, които непременно щели да направят по-нататък, макар, както Сондра сега му съобщи, госпожа Финчли да заявила, че след това идване на Клайд дъщеря й не бивало вече да поддържа с него толкова интимни връзки, за каквито давал възможност този излет. Той бил твърде беден, твърде незначителен сродник на семейство Грифитс. (Горе-долу така, макар и не чак толкова открито, предаваше тя думите на майка си.) Но все пак добави:
— Колко смешно, сладурчо! Но недей го мисли. Аз само се изсмях и се съгласих, защото не искам да я ядосвам още отсега. Но я попитах как мога да те отбягвам и да не се срещам с теб тук или някъде другаде, след като си толкова популярен. Сладичкият ми е тъй хубав. Всички мислят така, дори момчетата.
