В същия този час на верандата на Сребърния хан в Шарон прокурорът Мейсън, помощникът му Бъртън Бърли, следователят Хейт, Ърл Нюком и страшният шериф Слак, шкембест и навъсен, но въпреки това доста добродушен в обикновена компания, заедно с трима помощници — негови първи, втори и трети заместници: Краут, Сисъл и Суенк, се съвещаваха за най-добрия и най-сигурен начин незабавно да заловят престъпника.
— Отишъл е на Мечото езеро. Трябва да тръгнем подире му и да го хванем, преди до него да е стигнала по някакъв начин новината, че е търсен.
И така те потеглиха: Бърли и Ърл Нюком да обикалят Шарон, за да съберат каквито могат допълнителни данни във връзка с пристигането и заминаването на Клайд оттук за вилата на Кранстън в петък (те разговаряха и връчваха призовки на всички лица, които можеха да хвърлят някаква светлина върху движението му); Хейт замина за Тримилевия нос горе-долу със същата задача, да се срещне с Муни, капитана на „Лебед“, и тримата мъже, видели Клайд в гората; Мейсън с шерифа и неговите заместници тръгнаха с бързоходен катер, нает за тази цел, по известния вече път на наскоро потеглилата компания първо до Малкия рибен залив, а оттам, в случай че дирята се окаже вярна, на Мечото езеро.
И в понеделник сутрин, когато компанията бе вдигнала стан от Овнешкия рог и вече отиваше към Закътания плаж, четиринадесет мили по на изток, Мейсън със Слак и тримата му заместници пристигнаха на мястото, изоставено от младежите предишната сутрин. Там шерифът и Мейсън се посъветваха и разделиха силите си така: Мейсън и първият заместник-шериф Краут тръгнаха с едно кану, реквизирано от самотни местни жители, покрай южния бряг; Слак и вторият заместник-шериф Сисъл с друго кану — по северния бряг, а младият Суенк, който гореше от желание да задържи някого и да му сложи белезници, трябваше да се прави на самотен млад ловец или горски жител и тръгна с трето кану направо на изток през средата на езерото, за да търси някакъв издайнически пушек или огньове, палатки или хора, разположили се по бреговете. И обладан от мечтата той да бъде този, който ще залови убиеца („В името на закона вие сте арестуван, Клайд Грифитс!“), сега се ядосваше, че поради нареждането на Мейсън, както и на Слак, в случай че откриеше някакви белези като стражеви пост, за да не подплаши плячката или да я загуби, трябваше да се върне назад и от някое място, откъдето би имало по-малка вероятност да бъде чут от престъпника, да даде един изстрел от осемпатронния си револвер и онази от двете групи, която се случеше по-близо, трябваше да даде един изстрел в отговор и да побърза колкото може към него. Но при никакви обстоятелства не биваше да се опитва да залови престъпника сам, освен ако забележи някакво подозрително лице, приличащо по описание на Клайд, да се отдалечава пеша или с лодка.
В същия този час Клайд с Харли Багот, Бъртин и Сондра гребеше на изток в една от лодките, наред с останалата флотилия, поглеждаше назад и се чудеше. Ами ако досега някой полицай, или друго длъжностно лице, е пристигнал в Шарон и е тръгнал по дирите му насам? Нима ще е трудно да разбере накъде е отишъл, стига да знае името му?
Но те не знаеха неговото име. Не го ли доказаха съобщенията във вестниците? Защо вечно се тревожи, особено пък на този изключително хубав излет и когато той и Сондра могат най-после да бъдат пак заедно? А освен другото, нямаше ли сега възможност да се отдели самичък в тези почти безлюдни гори, покрай брега на изток, към това ханче в другия край на езерото… и да не се върне? Не беше ли попитал съвсем между другото в събота следобед Харли Багот и останалите дали има някакъв път на юг или изток от източния край на езерото? И не беше ли научил, че има?
Най-после по пладне в понеделник те стигнаха Закътания плаж — третото красиво място, набелязано от инициаторите на този излет, и той помагаше да опънат отново палатките, докато момичетата играеха наблизо.
А в същия този час на Овнешкия рог младият Суенк забеляза пепелта, останала на брега от техните огньове, нетърпеливо и с въодушевление, като излязъл на лов звяр, се приближи, огледа всичко и бързо продължи. Само един час по-късно Мейсън и Краут стигнаха на същото място, но и за двамата само един бегъл поглед бе достатъчен да се убедят, че плячката им се е придвижила напред.
Ала Суенк загреба по-бързо и към четири часа стигна до Закътания плаж. И тогава, като забеляза пет-шест души да се къпят в далечината, веднага обърна назад и заплава към другите, за да им даде необходимия сигнал. Към две мили по-назад той даде изстрел, на който на свой ред отговори Мейсън, а също и шерифът Слак. И двете групи го бяха чули и сега бързо гребяха на изток.
Във водата, близо до Сондра, Клайд го чу и веднага се зачуди. Колко злокобен беше този първи изстрел! Той бе последван от два допълнителни сигнала, по-надалече, но дадени, изглежда, в отговор на първия! А после зловеща тишина! Какво беше това? А пък Харли Багот го обърна на шега:
— Слушайте, тия там бият дивеч в забранено време. Това е противозаконно, нали?
