Как е бил оставен да работи първо в сутерена, пренебрегнат от семейството. Оставен сам на себе си цели осем месеца. Дали това не е допринесло поне нещичко за целия този ужас? А след това сложен за началник на толкова момичета! Не е ли било това грешка? Той виждаше сега всичко това ясно, макар и да не се мъчеше в никой случай да извини някак деянието на Клайд — съвсем не! Каква подла душица… какви невъздържани плътски желания! Какво необуздано зверство — да прелъсти тази девойка, а след това заради Сондра, заради приятната и мила малка Сондра да замисли да се отърве от нея! А сега е в затвора и не дава по-добри обяснения за всички тези поразяващи обстоятелства, както му съобщи Смили, от тези, че изобщо не бил имал намерение да я убива, не бил дори кроил подобно нещо… вятърът му духнал шапката! Каква невероятна безпомощност! И никакво приемливо обяснение за двете шапки или за изчезналия костюм, или за това, че не се е притекъл на помощ на давещото се момиче. И тези необясними белези по лицето й. Колко силно говори всичко това за неговата виновност!
— За бога! — възкликна Гилбърт. — Не е ли могъл да измисли нещо по-добро от това, глупакът му с глупак!
И Смили отговори, че това е всичко, каквото е успял да го накара да каже, и че господин Мейсън е напълно и съвършено безпристрастно убеден в неговата виновност.
— Ужасно! Ужасно! — намеси се Самюъл. — Аз действително не мога още да го повярвам. Не мога! Вижда ми се невъзможно някой от моята кръв да бъде виновен в такова нещо! — Той скочи и закрачи из стаята, обзет от неприкрито и смазващо отчаяние и страх. Неговото семейство! Гилбърт и бъдещето му! Бела с всичките й амбиции и мечти! Ами Сондра! Ами Финчли!
Той сключи ръце, свъси вежди и стисна устни. Крачеше и поглеждаше Смили, който, безупречен и пригладен, все още не можеше да скрие огромното си напрежение и поклащаше глава колчем очите на Грифитс се спираха върху му.
А после, след около още час и половина такова разпитване и преразпитване дали е възможно да се даде някакво друго тълкуване освен онова, което подсказваха данните, съобщени от Смили, Грифитс-старши помълча и заяви:
— Е, трябва да кажа, че всичко изглежда много лошо. И все пак въпреки всичко, което ми казвате, не мога да намеря в себе си сили да го осъдя напълно, без да зная повече от това, което знаем сега. Може да има някакви други факти, които още не са излезли наяве… Вие казвате, той не иска да говори за повечето неща… някои дребни подробности, за които ние не знаем… едно или друго слабо оправдание… защото без нещо от този род то наистина изглежда като зверско престъпление. Върнал ли се е господин Брукхарт от Бостън?
— Да, татко, той е тук — отговори Гилбърт. — Обадил се е на господин Смили.
— Кажете му да дойде тук при мен в два часа следобед. Сега съм твърде уморен, за да говоря повече по този въпрос. Разкажете му всичко, което разказахте на мен, Смили. А след това елате заедно с него в два. Не е изключено той да направи някакво ценно за нас предложение, макар и да не виждам какво би могъл да ни препоръча. Искам да кажа само едно: надявам се, че Клайд не е виновен. И да се вземат всички възможни мерки, за да открием дали е виновен, или не е, и ако се окаже невинен, да го защитим в рамките на закона. Но нищо повече. Никакви опити да се спаси човек, виновен в подобно нещо… не, не и не! Дори и да е мой племенник! Аз няма да го направя! Не съм такъв човек! Неприятности или не… позор или не, ще сторя каквото мога, за да му помогна, ако не е виновен… ако има и най-слабото основание да се вярва, че не е. Но ако е виновен? Не! Никога! Ако този младеж е наистина виновен, ще трябва да понесе последствията. Нито един долар… нито един петак от моите пари не ще отиде за човек, който би могъл да бъде виновен в такова престъпление, дори и да ми е племенник!
Самюъл се обърна и бавно и тежко се запъти към стълбите в дъното на стаята, а Смили остана загледан в него с широко отворени очи, обзет от чувство на почит. Каква сила! Каква решителност! Какво безпристрастие в такъв критичен миг! Гилбърт, поразен не по-малко от Смили, седеше също с поглед впит пред себе си. Баща му беше истински мъж. Може да е жестоко оскърбен и засегнат, но противно на самия него, мислеше си Гилбърт, не проявява нито дребнавост, нито отмъстителност.
