А сетне дойде господин Дара Брукхарт — едър, добре облечен, охранен, тежък и предпазлив търговски юрисконсулт, с едното око полузатворено от паднал клепач и доста изпъкнал корем, човек, който създаваше впечатление, ако не тялом, то поне духом, че е увиснал подобно на балон в някаква до висша степен разредена атмосфера, където най-лекият полъх на всевъзможни юридически прецеденти, тълкувания и решения лесно го придвижва насам и натам. При липса на допълнителни факти вината на Клайд (за него) изглеждаше очевидна. Но дори без оглед на горното, както виждаше нещата, след като внимателно изслуша разказа на Смили за всички подозрителни и уличаващи обстоятелства, той сметна, че е много трудно да се изгради дори само отчасти задоволителна защита, освен ако има някакви факти в полза на Клайд, неизлезли досега наяве. Тези две шапки, това куфарче… това, че е избягал по такъв начин. Тези писма. Но той би искал да ги прочете. Защото, ако се съди по наличните досега данни, общественото настроение безспорно ще бъде напълно против Клайд и в полза на загиналата девойка поради нейната бедност, поради класата, към която принадлежи — положение, при което благоприятна присъда в околийския център на такъв затънтен горски край би била почти невъзможна, понеже самият Клайд, макар и беден, е племенник на богат човек и досега е имал добро положение в обществото на Ликъргъс. Това безспорно ще настрои местните прости хорица против него. Навярно би било по-добре да се поиска прехвърляне на разглеждането на делото в друга околия, за да се неутрализира силата на такова предубеждение.
От друга страна, без да изпрати първо при Клайд човек опитен в кръстосани разпити, който с оглед да поеме неговата защита би съумял под предлог, че от правдивите отговори зависи неговият живот, да изтръгне от него фактите, господин Брукхарт не би могъл да каже дали има някаква надежда, или не. В бюрото му работи някой си господин Качумън, много способен юрист, когото биха могли да изпратят с такава мисия и въз основа на чийто окончателен доклад биха могли да си съставят трезво мнение. Обаче върху подобен случай може да има и други гледища, които, по негова преценка, следва да бъдат внимателно обсъдени и решени. Защото, както господин Грифитс и син му, разбира се, добре знаят, в Ютика, Ню Йорк, Олбъни (и сега, като си помисли, особено в Олбъни, където работят братята Канавън & Канавън, извънредно способни, макар и съмнителни личности) има специалисти по углавни дела, посветени до най-големи тънкости във всички потайни пътища и хитрини на наказателното право. И кой да е от тях — безспорно срещу достатъчно голямо възнаграждение, независимо от първите впечатления за подобно положение — би склонил да поеме такава защита. И без съмнение чрез препращане на делото по подсъдност в друг окръг искания, обжалвания, възражения и така нататък биха могли и положително биха сполучили да забавят и в крайна сметка да постигнат окончателна присъда, по-малка от смърт, ако това е желанието на главата на такова известно семейство. От друга страна, съществува неоспоримият факт, че едно тъй силно оспорвано дело, каквото положително би било то в случая, може да добие огромна гласност — дали господин Самюъл Грифитс желае това? Защото все пак при подобни обстоятелства не е ли вероятно хората да заговорят, макар и съвършено несправедливо, разбира се, че той използва голямото си богатство, за да потъпче правосъдието? Хората са тъй предубедени против богатите в такива случаи! Въпреки всичко обществото положително ще очаква семейство Грифитс да осигури някаква защита, независимо дали необходимостта от нея ще бъде критикувана след това, или не.
И вследствие на това сега се налага господин Грифитс и син му да решат как биха предпочели да постъпят: да прибегнат до много изтъкнати специалисти по наказателни дела, както двамата, които току-що назова Брукхарт, да вземат не толкова силен защитник или да не вземат никакъв. Защото, разбира се, би било възможно, и то без да бие особено на очи, да се осигури на Клайд способен, но все пак напълно умерен съдебен адвокат — някой живеещ и практикуващ в Бриджбърг например, — чието задължение ще бъде да свежда до минимум всички кресливи и неоправдани бележки по адрес на семейството във вестниците.
