— Е, мисля, че стига толкова за днес, Клайд. Разбирам как сте се чувствали и как всичко се е случило… разбирам също колко сте уморен и много се радвам, че можахте да ми разкажете самата истина, защото знам колко трудно е било за вас да го направите. Но не искам да говорите повече сега. Има дни пред нас, а има и известни неща, които искам да свърша, преди да разгледаме някои от по-маловажните подробности в тая работа утре или вдругиден. Сега лягайте и си отспете. Ще имате нужда от всичките си сили за работата, която ще трябва да извършим двамата с вас малко по-нататък. Но засега няма защо да се тревожите, понеже то не е нужно, разбирате ли? Аз ще ви измъкна от тая каша… или по-точно ние ще ви измъкнем, моят съдружник и аз. Имам съдружник, когото ще доведа тук тия дни. Ще го харесате и него. Но има няколко неща, за които искам да помислите и към които да се придържате, едно от тях е да не позволите някой да ви накара със заплаха да направите нещо, защото или аз, или съдружникът ми ще се отбиваме тук всеки ден и каквото и да искате да кажете или да узнаете, ще можете да го кажете или да го узнаете от нас. Освен това не бива да говорите с никого — с Мейсън, шерифа, тия тъмничари, с никого… освен ако аз ви кажа да говорите. С никого, чувате ли? А преди всичко друго недейте вече плака. Защото и да сте невинен като ангел или черен като самия дявол, най-лошото нещо, което можете да направите, е да плачете пред някого. Публиката и тия затворнически служители не го разбират: те неизменно го взимат за слабост или признание във виновност. А аз не искам да мислят нищо подобно за вас сега, особено след като зная, че наистина не сте виновен. Сега го знам. Аз го вярвам. Разбирате ли? Затова дръжте се като мъж пред Мейсън и пред всички други. Всъщност отсега нататък бих искал да се помъчите да се смеете по малко… или най-малкото да се усмихвате и да се здрависвате с тия хора тук. Знаете ли, в правото има една стара поговорка, че съзнанието за невинността успокоява човека. Мислете и се дръжте като невинен. Недейте седя потънал в мрачни мисли с такъв вид, сякаш сте загубили сетния си приятел, защото не сте. Аз съм тук, а също и моят съдружник господин Джефсън. Аз ще го доведа тук след ден-два и вие трябва да го гледате и да се държите с него също както с мен. Имайте му доверие, защото по юридически въпроси той е в известни отношения по-находчив и от мен. А утре ще ви донеса една-две книги, списания и вестници и искам да ги четете или да гледате картинките. Те ще ви помогнат да не мислите за неволята си.
Клайд успя едва-едва да се усмихне и кимна.
— Също така отсега нататък… не зная дали сте изобщо религиозен, но независимо от това в неделните дни тук в затвора има черковна служба и аз искам да я посещавате… разбира се, ако ви предложат. Защото хората тук са религиозни и аз искам да им правите колкото можете по-добро впечатление. Няма да обръщате внимание какво ще говорят и как ще ви гледат, ще правите, както ви казвам. А ако тоя Мейсън или някой друг от тукашните започнат да ви досаждат, пратете ми една бележка. Сега ще си вървя, тъй че изпратете ме с весела усмивка и да ме посрещнете също така, когато дойда пак. И да не приказвате, чувате ли?
След това той бодро разтърси Клайд за рамената, плесна го по гърба и излезе, а в действителност вътрешно си казваше: „Дали наистина вярвам, че тоя тип е толкова невинен, колкото твърди? Дали е възможно човек да удари момиче по тоя начин и да не знае, че го върши умишлено? И после да заплува настрана, защото, както уверява, мислел, че ако отиде до нея, можел да се удави и той. Лошо. Лошо! Има ли дванадесет души, които ще го повярват? А това куфарче, тия две шапки, тоя липсващ костюм! И все пак той се кълне, че не я е ударил умишлено. Но как да приемем всички тия кроежи… Намерението, което не е невинно в очите на закона. Дали казва истината, или лъже дори и сега… може би се опитва да измами не само мен, но и себе си? А тоя фотоапарат… би трябвало да го докопаме, преди да го е пипнал Мейсън и да го е приложил към веществените доказателства. А тоя костюм. Би трябвало да го намеря и може би да го спомена, за да оборя впечатлението, че е бил скрит. Да кажа, че е бил у нас през цялото време… да го изпратя в Ликъргъс за чистене. Но не, не… една минутка… трябва да обмисля.“
И така нататък, точка по точка, докато си казваше уморено, че навярно по-добре би било да не използва изобщо разказа на Клайд, а да скърпи някаква друга история… да го промени или да го смекчи по някакъв начин, който ще го направи не толкова жесток, не толкова близък до убийство от гледна точка на закона.
