Докато тя викаше, девет момичета, различни на възраст и вид, но явно нито една по-стара от двадесет и четири или пет години, слязоха накуп по стълбата от една страна в другия край на стаята, облечени както Клайд никога не беше виждал жени да се обличат някъде другаде. И всички се смееха и бъбреха, очевидно много доволни от себе си и без ни най-малко да ги е срам от външността им, която в някои случаи бе съвсем необикновена според Клайд, понеже бяха облечени, като се започне от най-предизвикателните и леки неглижета, подходящи за един будоар, до по-сдържани, макар не по-малко разголващи бални рокли. И бяха така различни по тип, ръст и цвят на лицето — слаби и пълни, средни, високи и ниски, мургави, светли и руси. Но на каквато и възраст да бяха, всички изглеждаха млади. И се усмихваха тъй топло и възторжено!
— О, здравей, сладичкият! Как си? Няма ли да потанцуваш с мен? — Или: — Не искаш ли нещо за пиене?
Колкото и да беше подготвен да не хареса всичко това — преситен с настроения и поучения, враждебни към каквото и да било от този род, все пак Клайд бе тъй чувствен и романтичен по природа и тъй изгладнял, що се отнася до пола, че вместо да се отврати, изпита възхищение. Самата плътска пищност на някои от тези фигури, колкото ограничен и неромантичен да беше умът, който ги движеше, сега го привличаше. В края на краищата това беше красота крещяща и плътска по същество, изложена на показ и предлагана за продан. И нямаше нужда да се преодоляват някакви възпиращи настроения и забрани с тези момичета. Едно от тях, хубавинка брюнетка, облечена в черно и червено, с червена панделка, вързана през челото, като че ли се чувстваше съвсем у дома с Хигби, защото вече танцуваше с него във втората стая под звуците на джазова мелодия, блъскана бясно на пианото.
А Ратърър, за изненада на Клайд, вече седеше на един от позлатените столове и на скута му се беше изтегнала висока млада девойка с много руса коса и сини очи. Тя пушеше цигара и потропваше със златните си пантофки в такт с мелодията. Това бе съвсем изумителна и приказна гледка за него. А по-нататък видя Хеглънд, пред когото стоеше типична германка или скандинавка, пълничка и хубава, разкрачена и с ръце на хълбоците. И го питаше с една извивка в гласа, която долетя до Клайд:
— Ще ме любиш ли тая вечер?
Но Хеглънд, явно не особено много привлечен от тези задиряния, равнодушно поклати глава, след което тя се запъти към Кинсела.
Докато Клайд още гледаше и мислеше, доста привлекателна блондинка, не по-малко от двадесет и четири годишна, но която му се видя по-млада, придърпа един стол до него, седна и попита:
— Не танцувате ли?
Клайд нервно поклати глава.
— Искате ли да ви науча?
— А, не бих искал да се опитвам тук — рече той.
— Но то е толкова лесно — предложи девойката. — Хайде елате! — И понеже Клайд не се съгласи, макар вниманието и към него да му беше доста приятно, тя добави: — Добре, няма ли да пием нещо?
— Да, разбира се — галантно се съгласи Клайд; тя веднага направи знак на младата негърка, която се беше върнала като келнерка, и в миг пред тях бе сложена масичка с бутилка уиски, а до нея сода — гледка, която така изуми и разтревожи Клайд, че той почти не можеше да проговори. В джоба си имаше четиридесет долара, а цената на питиетата тука, както беше чувал от другите, нямаше да е по-малка от два долара чашата; и после като си помислеше, че ще черпи с питиета такава жена на такава цена! А майка му, сестрите и братчето са у дома горе-долу без средства да свържат двата края! И въпреки това Клайд поръча и плати няколко чаши, през цялото време обладан от чувството, че това, което върши, е ужасна екстравагантност, ако не оргия, но щом вече веднъж е дошъл тук, трябва да издържи докрай.
А освен това, както сега виждаше, това момиче беше наистина хубаво. Беше облечено със светлосиня вечерна рокля от кадифе, с пантофки и чорапи в същия цвят. На ушите си имаше сини обеци, а вратът, раменете и ръцете бяха закръглени и гладки. Най-много го смущаваше, че деколтето на роклята бе много дълбоко — той, кажи-речи, не смееше да погледне натам, — а бузите и устните на девойката бяха начервени: най-сигурният белег на блудницата. Все пак тя нямаше много нападателен вид, всъщност се държеше доста човешки и непрекъснато се вглеждаше с голям интерес в неговите дълбоки, черни и неспокойни очи.
— Вие също работите в „Грийн Дейвидсън“, нали? — попита го тя.
— Да — отговори Клайд, като се мъчеше да покаже, че всичко това не е ново за него, сякаш често е бил на точно такива места, в такава обстановка. — Как познахте?
— О, аз познавам Оскар Хеглънд — отговори тя. — Той идва при нас от време на време. Приятели ли сте?
— Да. Тоест, той работи в хотела заедно с мен.
— Но вие не сте идвали тук по-рано.
— Не — рече Клайд бързо и все пак с отсянка на учудване. Защо ще му казва тя, че не е идвал тук по-рано?
— Тъй си и мислех, че не сте. Виждала съм повечето от тия другите момчета и преди, но вас никога не съм виждала. Вие сте отскоро в хотела, нали?
