Въздействието на това приключение върху Клайд бе такова, каквото би могло да се очаква за момче тъй ново и чуждо за подобен свят. Въпреки цялото остро и непреодолимо любопитство и желание, завели го в края на краищата на това място и накарали да им се поддаде, все пак благодарение на нравствените правила, които толкова дълго са му били повтаряни, както и поради характерните за него болезнени естетически прегради, когато си спомняше всичко това, той можеше да го възприеме само като крайно унизително и греховно. Вероятно родителите му бяха прави, когато проповядваха, че всичко това е низко и срамно. И все пак цялото приключение и обстановка, в която бе протекло, в светлината на миналото добиваше за него някаква груба езическа красота или вулгарно очарование. И докато други и по-интересни неща не го заличиха отчасти в паметта му, не можеше да се въздържи да не се връща към него със значителен интерес и дори удоволствие.
Освен другото Клайд непрекъснато си повтаряше, че сега, когато печели толкова много пари, може да ходи където си иска и да върши каквото му доставя удоволствие. Няма защо да отива пак там, ако не му се ще, но е свободен да ходи на други места, които може да не бъдат така долнопробни, навярно по-изтънчени. Не би искал да отиде пак с компания, както първия път. Би предпочел да си намери някъде някое момиче, ако можеше да си намери… момиче като тези, с каквито бе виждал да ходят Сибърлинг и Дойл. И така въпреки всичките си тревожни мисли от онази вечер, той скоро бе спечелен за този нов източник на наслада, ако не и за обстановката на тази първа преживелица. Като Дойл трябва да си намери свободно, неограничавано от религията момиче и да си харчи парите за него. И нямаше търпение да дочака случаят да му представи възможност да се задоволи в това отношение.
Но много по-интересен и много по-съществен за него по това време бе фактът, че и Хеглънд, и Ратърър, въпреки, а може би тъкмо поради тайното чувство за някакво превъзходство, което откриваха у Клайд, бяха склонни да го гледат с немалък интерес, да го коткат и да го включват във всички свои планове и развлечения. Така, скоро след първото приключение, Ратърър го покани у дома си, където, както Клайд не се забави да открие, се водеше живот, много по-различен от неговия. У Грифитсови всичко беше тъй сериозно и сдържано, в духа на хора, изпитващи товара на догми и убеждения. За дома на Ратърър важеше горе-долу обратното. Майката и сестрата, с които той живееше и на които не липсваше известен морал, макар да нямаха някакви особени религиозни убеждения, бяха склонни да гледат на живота с доста голяма свобода или, както би го определил един моралист, разпуснатост. Там никога не бе имало някакъв строг морал или някаква установена линия на поведение. Ето защо Ратърър и сестра му Луиза, която беше две години по-малка от него, постъпваха както си искат и без много-много да мислят за това. Но сестра му бе достатъчно умна и проницателна, за да не желае да се хвърли на врата на когото и да било.
Интересното във всичко това беше, че Клайд, въпреки известна нотка на изтънченост, която го караше да гледа накриво повечето такива прояви, все пак не можеше да се освободи от чара на тази неподправена картина на живота и свободата, предлагана от този живот. Поне с такива хора можеше да се събира, да се държи така, както никога не се е държал преди, и да бъде такъв, какъвто не е бил никога преди. Особено беше доволен от проблесналата увереност или по-скоро частично освобождение от нервността и несигурността в своя чар и привлекателност за момичетата на негова възраст. Защото чак до това време и въпреки скорошното си първо посещение в храма на плътската любов, където го бяха завели Хеглънд и другите, все още беше убеден, че му липсват умение и чар в отношенията с момичетата. Самата им близост или приближаване бяха достатъчни да сковат ума му, да го накарат да изтръпне или да се разтрепери и да загуби и малкото естествена дарба да води разговор или да се шегува непринудено, както правеха другите младежи. Но сега при посещенията му в дома на Ратърър, както скоро откри, щеше да има неограничена възможност да провери дали ще може да превъзмогне тази свенливост и несигурност.
Защото това бе място за срещи за приятелите на Ратърър и сестра му, които имаха горе-долу еднакво отношение към живота. Там се танцуваше, играеше се на карти и доста открито и без стеснение се въртеше любов. Наистина дотогава Клайд не би могъл и да си представи, че е възможно една майка като госпожа Ратърър да бъде явно незаинтересована и равнодушна спрямо държането и нравствеността изобщо. Не би могъл да си представи, че коя да е майка би насърчавала такова свободно другаруване, каквото съществуваше между момчета и момичета в нейния дом.
