И много скоро благодарение на няколкото сърдечни покани, отправени му от Ратърър, той стана постоянен член на тази компания — компания, която, от една гледна точка (схващанията им и доста просташкият английски, който говореха), будеше у него пренебрежение. От друга гледна точка, тяхната непринуденост, жарът, с който уреждаха разни срещи и забавления, го привличаха към тях. Защото за първи път това общуване му позволяваше, ако пожелае, да си намери приятелка, стига да може да събере смелост. А това, благодарение на доброжелателната помощ на Ратърър, сестра му и приятелите им, той скоро се помъчи да направи. Всъщност цялата работа започна още при първото му идване у Ратърърови.
Луиза Ратърър работеше в манифактурен магазин и често закъсняваше за вечеря. В този случай тя се прибра чак в седем и затова семейството отложи вечерята си. Междувременно дойдоха две приятелки на Луиза да се посъветват с нея във връзка с нещо и като разбраха, че още я няма, и видяха Ратърър и Клайд, разположиха се като у дома, доста заинтригувани от Клайд и контешките му нови дрехи. Понеже той, който и жадуваше за момичета, и се стесняваше от тях, се държеше нервно и настрана, те погрешно сметнаха, че се мисли за нещо повече от тях. Ето защо, засегнати, решиха да покажат колко са интересни всъщност — да му вземат ума, не по-малко от това! А той намираше грубоватото им оживление и безочливост за много привлекателни — толкова привлекателни, че скоро бе покорен от прелестите на едната, някоя си Хортензия Бригз, която като Луиза не беше нищо повече от обикновена продавачка в един от големите магазини, но хубава, черноока и с голямо самочувствие. И въпреки това още от първия миг той си даде сметка, че тя е достатъчно недодялана и вулгарна — много далече от онзи тип момиче, каквото си беше представял в мечтите си.
— А, още ли не се е прибрала? — високо попита Хортензия, щом Ратърър я въведе, и тя видя Клайд до един от прозорците да гледа навън. — Колко жалко! Е, ще трябва малко да я почакаме, ако нямаш нищо против. — Последните думи бяха изречени наперено и с фасон, който недвусмислено значеше: „Че кой би имал нещо против нашето присъствие!“ И започна веднага да се гласи и да се любува на себе си пред огледалото, сложено на жълтата поличка, която красеше студената камина в обедната. А приятелката й Грета Милър додаде:
— Ах, божичко, разбира се! Надявам се, че няма да ни изгониш, преди да се върне сестра ти. Не сме дошли за вечеря. Ние мислихме, че вече сте се нахранили.
— Как пък го измисли това „да ни изгониш“! — отвърна безцеремонно Ратърър. — Като че ли някой може да ви изгони вас двете, ако не искате да си вървите! Сядайте, курдисайте си грамофона или правете нещо друго, каквото си искате. Вечерята скоро ще е готова, а Луиза може да си дойде всеки момент. — Той се върна в обедната да довърши вестника, който беше зачел, след като се поспря да ги запознае с Клайд. А Клайд поради външния вид и важността, която си придаваха двете момичета, се почувства изведнъж сякаш е бил изоставен в открита ладия сред непознато море.
— Ах, не ми разправяй за ядене! — възкликна Грета Милър, която спокойно разглеждаше Клайд, като че ли преценяваше вътрешно дали е подходяща плячка, или не, докато накрая реши, че е. — Като си помисля само за сладоледа, тортата, баницата и сандвичите, дето ни чакат още тая вечер! Тъкмо се канехме да предупредим Луиза да не вземе да се натъпче отсега. Кити Кийн празнува рожден ден тая вечер, нали знаеш, Том, и ще има голяма торта и така нататък. Нали ще дойдеш после, а? — довърши тя, като си мислеше за Клайд и вероятността да дойде и той.
— Не съм имал такова намерение — спокойно забеляза Ратърър. — Ние с Клайд се канехме да отидем след вечеря на театър.
— О, колко глупаво — обади се Хортензия Бригз не за друго, а за да привлече вниманието към себе си и да го отвлече от Грета. Тя още стоеше пред огледалото, но сега се обърна, за да хвърли пленителна усмивка към всички и по-специално към Клайд, на когото, както си въобразяваше, Грета беше пуснала въдица. — А пък бихте могли да дойдете да потанцувате. Според мен намерението ви е тъпо.
— Разбира се, не мислите за нищо друго, освен за танци, вие и Луиза — отряза я Ратърър. — Чудно ми е, че не ви се ще да си починете малко от време на време. Аз съм по цял ден на крака и ми се приисква да поседна за малко сегиз-тогиз. — Той можеше да бъде понякога много прозаичен.
