— Ах, не ми разправяй за седене! — възрази Грета Милър с надменна усмивка и плавна танцова стъпка с левия крак. — Само като си помисля за всичките срещи, дето ни чакат тая седмица! О, божичко! — Очите и веждите й се вдигнаха нагоре и тя трагично стисна ръце. — То е просто ужасно, колко още има да танцуваме тая зима, нали, Хортензия? В четвъртък вечер и в петък вечер, и в събота, и в неделя вечер! — Тя кокетно броеше на пръсти. — О, божичко! То е направо ужасно! — Грета погледна Клайд с умоляващ, търсещ съчувствие поглед. — Знаеш ли къде бяхме оная вечер, Том — Луиза с Ралф Торп, Хортензия с Бърт Гетлър, аз с Уили Басик… в „Пигрейн“ на Уебстър авеню. О, само да беше видял кои бяха там! Там бяха Сам Шафър и Тили Бърнз. И танцувахме до четири сутринта. Мислех, че няма да мога да се държа на крака. Не знам откога не съм била така уморена!
— О, божичко! — намеси се Хортензия на свой ред и трагично вдигна ръце. — Мислех си, че няма да мога да отида на работа на другата сутрин. Едва виждах клиентите пред очите си. А пък майка ми колко ми се сърди! Божичко! Още не й е минало. Тя не е чак толкова против съботите и неделите, ама тия вечери през седмицата и като трябва да ставам в седем на другата сутрин. Божичко… като вземе да ми опява!
— И според мене е напълно права — забеляза госпожа Ратърър, която тъкмо в този момент влезе с чиния картофи и хляб. — Вие ще се разболеете, и двете, и Луиза също, ако не си почивате малко повече. Аз все й разправям, че няма да може да си запази службата, нито ще може да работи, ако не спи повече. Но и тя толкова ме слуша, колкото Том; с други думи, изобщо не ме слуша.
— Е, не можеш да искаш от човек на работа като моята да се прибира винаги рано, майко — възрази Ратърър и замълча. А Хортензия Бригз добави:
— Божичко, аз бих умряла, ако трябваше да остана вкъщи дори една вечер! Трябва да имаш и малко развлечение, като работиш по цял ден!
„Колко непринудено е всичко в това семейство — мислеше си Клайд. — Колко свободно и безгрижно. Ами прелъстителното и весело позиране на тези две момичета? И родителите им очевидно нямат нищо против това.“ Да можеше да има приятелка, хубава като тази Хортензия Бригз с малката и чувствена уста и блестящите и дръзки очи.
— Като си легна рано два пъти в седмицата, повече не ми трябва — заяви кокетно Грета Милър. — Баща ми ме мисли за луда, но ако спя повече, направо ще си навредя. — Тя се изсмя закачливо, а Клайд въпреки простия й и неправилен говор се чувстваше очарован. Това беше самата младост, жизнерадост, свобода и жажда за живот!
И тъкмо в този миг входната врата се отвори и вътре влезе бързешком Луиза Ратърър — стройно енергично девойче със среден ръст; тя носеше подплатена с червено наметка и мека синя филцова шапка, нахлупена ниско над очите. Противно на брат си, Луиза беше жива и дейна, по-гъвкава и по-хубава, както другите две момичета.
— Я гледай кое е дошъл! — възкликна тя. — Вие, двете птиченца, сте ме изпреварили и тука, а? Да, тая вечер ме хванаха заради някаква бърканица в сметката. И трябваше да се кача горе в касата. Само че грешката не беше моя. Не са ми разбрали писането. — И едва тогава, забелязала Клайд, веднага заяви: — Обзалагам се, че знам кой е това! Господин Грифитс! Том ми е говорил толкова много за вас. Чудя се защо чак сега ви е довел у нас.
Клайд, много поласкан, промърмори, че и той съжалява за това.
Но двете гостенки, след кратко съвещание с Луиза в малката спалня, където се оттеглиха трите, отново се появиха и при настойчивите покани, които всъщност бяха съвсем излишни, решиха да останат. Клайд, крайно възбуден и оживен поради присъствието им, пламна от желание да направи благоприятно впечатление и да бъде приет тук на равна дружеска нога. А трите момичета, които намираха, че е привлекателен, искаха толкова много да му станат приятни, че за първи път в неговия живот успяха да го накарат да се отпусне пред представителки на другия пол и му помогнаха да развърже езика си.
— Ние тъкмо се канехме да те предупредим да не ядеш толкова много — със смях се обърна Грета Милър към Луиза, — а ето че всички се мъчим да ядем пак. — Тя се смееше от все сърце. — Пък при Кити ще има сладкиши и торти, и какво ли не.
— Ох, божичко, и ще трябва да танцуваме отгоре на всичко това. Мога да кажа само: господ да ми е на помощ! — намеси се Хортензия.
Особено сладката й уста, както я виждаше той, и начинът, по който я извиваше, когато се усмихваше, караше Клайд да се топи от възторг и удоволствие. Тя му се виждаше направо прелестна… очарователна! Впечатлението, което Хортензия му правеше, го караше да преглъща по-бързо и малко остана да се задави с кафето, което току-що му бяха поднесли. Той прихна да се смее, обзет от неудържима веселост.
В този миг тя се обърна към него и рече:
— Вижте сега пък какво му направих!
