В същото време имаше толкова много неща в дългия поток от улики, както и в първата безразсъдна постъпка на Клайд в Канзас сити, които я караха да се чуди… и да се бои. Защо не можа той да обясни как стои работата с тая диплянка? Защо не е могъл да се притече на помощ на момичето, щом знае толкова добре да плува? И защо е толкова бързал да отиде при тази тайнствена госпожица X., която и да е тя? О, разбира се, разбира се, разбира се, никой не ще може да я принуди, въпреки всичката й вяра в него, да признае, че нейният най-голям син, най-амбициозният и най-многообещаващ, макар и най-неспокойният, е виновен в такова престъпление! Не! Тя не може да се съмнява в него, дори и сега. При милостивите грижи на живия бог не е ли лошо за една майка да вярва във виновността на свое дете, колкото и ужасни да изглеждат греховните му постъпки? В безмълвието на различните стаи на мисията, преди да се види принудена да се премести оттам поради любопитните и безпокоящи я посетители, не се ли беше спирала много пъти насред някоя от тези жалки стаи, когато метеше и бършеше прах, ненаблюдавана от чуждо око, с отметната назад глава, затворени очи, енергично, мургаво лице, изваяно в некрасиви черти, но издаващо убеждение и усърдие — фигура от ранните библейски дни на своя шест хиляди годишен свят, — и ревностно насочвала мислите си към този въображаем престол, на който виждаше да царуват живият исполински ум и плът на живия бог — нейния създател. И се молеше по четвърт, по половин час той да й дари сила и разбиране и да я напъти, та да узнае виновен ли е синът й, или не и ако не е, да вдигне това изгарящо бреме на страданието от него и нея и от всички скъпи за него и нея люде… или ако е виновен, да й посочи как да постъпва, как да понесе това, докато и нему бъде посочено как да измие завинаги от своята безсмъртна душа ужаса на извършеното от него деяние, да се очисти, ако е възможно, пред господа.
— Ти си могъщ, о, Господи, и няма друг освен теб. За теб всичко е възможно. От твоето благоволение зависи животът. Имай милост, о, господи! Макар греховете му да са като пурпур, направи го бял като сняг. Макар те да са кърмъзеночервени, направи ги бели като вълна!
Но в душата й тогава — и докато се молеше — бе жива мъдростта на Ева по отношение на дъщерите Евини. Момичето, което, както се твърдеше, Клайд е убил… как стоеше работата с него? Не беше ли и то прегрешило? И не беше ли то по-възрастно от Клайд? Според вестниците — да. Когато чете ред по ред писмата, тя бе трогната от вложеното в тях чувство и силно, дълбоко опечалена от злочестината, сполетяла семейство Олдън. Въпреки това, като майка и като жена, носеща в себе си мъдростта на предвечната Ева, тя си даваше сметка, че самата Робърта трябва да се е съгласила, че нейното обаяние е помогнало за сломяването на съпротивата и прелъстяването на сина й. Едно волево, непокварено момиче нямаше да се съгласи… не би могло да се съгласи. Колко много изповеди за същото това нещо беше чувала в мисията и на улични молитвени събрания! И не би ли могло да се каже в полза на Клайд, както в самото начало на живота в Едемската градина: „Жената ме съблазни“?
Наистина… и затова…
— „Милостта му е всевечна“ — цитира тя. И щом неговата милост е всевечна, нима бива милостта на майката на Клайд да бъде по-малка?
„Ако имате вяра колкото синапово зърно“ — цитира си тя наум, а след това се обърна към тези натрапчиви репортери и добави:
— Дали син ми я е убил? Там е въпросът. Нищо друго няма значение в очите на нашия създател. — И изгледа тези отракани от живота, коравосърдечни младежи с поглед на човек, който е сигурен, че господ ще ги просветли. И дори и те бяха поразени от дълбоката й искреност и вяра. — Дали съдебните заседатели са го намерили виновен или невинен, няма никакво значение в очите на този, който държи звездите в дланта на ръката си. Заключението на съдебните заседатели е заключение човешко. Земно заключение на земни хора. Аз четох защитната реч на адвоката. Синът ми сам ми е казал в писмата си, че не е виновен. Аз вярвам на сина си. Аз съм убедена, че е невинен.
А Ейса седеше в другия ъгъл на стаята и почти не говореше. Понеже не разбираше истинския живот и никога не беше изпитал неумолимата, налагаща се сила на страстта, не беше успял да схване и една десета от случилото се. Никога не бе разбирал Клайд, домогванията му, трескавото му въображение и предпочитал да не говори за него.
