И както се молеше — на колене, — една мисъл! Вестниците й вадеха душата за интервю. Следяха я навсякъде. Защо не се е притекла на помощ на сина си? Какво мислела за това? Какво мислела за онова? И сега тя си каза: защо да не отиде при редактора на един от големите вестници, които не я оставят на мира с въпросите си, и да му разкаже колко голяма е нуждата й? А също да му каже, че ако й помогне да стигне при сина си навреме, за да бъде там в деня на произнасяне на присъдата, тя, майката на подсъдимия, ще му напише кореспонденция за това. Тези вестници изпращаха кореспондентите си тук и там — дори и на делото, както беше чела. Защо да не изпратят нея, неговата майка? Не умее ли и тя да говори и пише? Колко, колко много поучителни брошури е написала!
И тъй тя се изправи само за да коленичи отново:
— Ти ми отговори, о, боже мой! — възкликна тя.
След това се изправи, извади старото си кафяво палто, неугледното кафяво боне с връзки — направено, за да наподобява донякъде одеяние на божи служител — и веднага се запъти към редакцията на най-големия и най-влиятелен вестник. И понеже делото на сина й бе толкова нашумяло, заведоха я направо при главния редактор, комуто тя направи голямо впечатление и който я изслуша с уважение и съчувствие. Той разбра положението й и реши, че това ще е интересно за вестника. Главният редактор изчезна за малко и се върна. Тя ще бъде назначена като кореспондент за три седмици, а след това — до второ нареждане. Пътните разноски за отиване и връщане ще й бъдат платени. Негов помощник, при когото сега ще я препрати, ще й даде указания как да приготвя и изпраща съобщенията си. Ще й даде също и известна сума на ръка. Стига да иска, може да замине дори и тази вечер — колкото по-скоро, толкова по-добре. Вестникът би искал да получи една-две снимки, преди тя да замине. Но както й говореше, той забеляза, че очите й са затворени, главата отметната назад. Тя благодареше на бога, който бе отговорил незабавно на молитвата й.
Бриджбърг и пътнически влак, от който на осми декември след полунощ на гарата слезе уморена, безпомощна жена. Лют студ и ярки звезди. Самотен железничар, който след запитване я упъти към бриджбъргския хотел „Централ“: направо по улицата насреща й, след това две пресечки вляво, след като стигне втората пряка. Сънливият нощен портиер на хотел „Централ“ веднага й даде стая, а след като научи коя е, обясни къде е околийският затвор. Но тя реши след съответно размишление, че часът не е подходящ. Той може да спи. Тя ще си легне и ще стане рано сутринта. Изпратила му е няколко телеграми. Той знае, че тя ще дойде.
В седем часа майката стана и към осем се яви в затвора с писма, телеграми и удостоверения в ръка. И служителите в затвора, след като прегледаха носените от нея писма и се увериха в самоличността й, съобщиха на Клайд, че е дошла. А той, потиснат и отчаян, когато чу тази новина, се зарадва на идването й толкова, колкото по-рано се беше страхувал от него. Защото сега положението се беше променило. Цялата дълга и страшна история бе разказана. А поради приемливото обяснение, което му бе подсказал Джефсън, може би щеше да може да я погледне в очите и да й каже, без да му затрепери гласът, че то е вярно: той не е замислял да убие Робърта, не я е оставил нарочно да умре във водата. И след това забърза надолу към стаята за посещения, където благодарение на любезността на Слак му позволиха да говори с майка си насаме.
Когато я видя да се изправя при влизането му и забърза към нея с немалко колебание в разтревожената си объркана душа, той бе сигурен в същото време, че ще намери в нейното сърце убежище, съчувствие, помощ, може би, и то без порицание. И възкликна със затруднение, с буца, заседнала в гърлото му:
— Божичко, мамо! Колко се радвам, че дойде.
Но тя бе твърде развълнувана за думи — нейното осъдено момче бе в прегръдките й — и само притегли главата му на своето рамо и отправи поглед нагоре. Господ бог й бе оказал само това благоволение. Защо не повече? Окончателно освобождаване на сина й или ако не това, поне преразглеждане на делото — справедливо разглеждане на доказателствата в негова полза, каквото не е имало досега, разбира се. И така те останаха няколко мига.
