Никога не беше правила нещо подобно преди. И кой знае дали ще е възможно въпреки крайната си нищета тя да успее да разреши въпроса за обжалване на делото и да му спаси живота? Кой знае? А пък колко много и с какво равнодушие беше грешил той против нея! О, колко много! И въпреки всичко тя беше тук — неговата майка, пак загрижена и измъчена, но все пак любеща и стремяща се да му спаси живота, като опише осъждането му на един западен вестник. Вехтото й палто и чудноватата й шапка, широкото й неподвижно лице и малко флегматичните й грубовати движения не му се виждаха вече тъй дразнещи и смущаващи, както допреди известно време. Тя беше негова майка, тя го обичаше, вярваше в него и се бореше за спасението му.
От друга страна, Белнап и Джефсън в първия момент на срещата си с нея съвсем нямаха такова благоприятно впечатление. По една или друга причина не бяха очаквали такава недодялана и необразована, но въпреки това непоколебима личност. Широките тъпоноси обувки. Чудатата шапка. Старото кафяво палто. И все пак кой знае как, след няколко минути те бяха привлечени от нейната настойчивост, вяра и майчинска обич и прямия, изпитателен и човешки чист поглед на ясните сини очи, в които светеше духовна увереност и саможертвеност без сянка на някакви уговорки.
Дали те двамата смятат сина й за невинен? Тя трябва да знае това на първо място. Или вътрешно вярват, че е виновен? Всички тези противоречиви показания така я изтормозили! Господ е отредил тежък кръст за нея и близките й. Въпреки това благословено да е името му! И те двамата, като видяха голямата й загриженост, побързаха да я уверят, че са убедени в невинността на Клайд. Ако бъде екзекутиран за това приписано му престъпление, то ще бъде пародия на правосъдие.
И все пак сега, след като я видяха, обезпокоени от възможностите за набиране на по-нататъшни средства, адвокатите я запитаха по какъв начин е дошла тук; тя им обясни всичко и те разбраха, че госпожа Грифитс няма средства. А едно преразглеждане положително щеше да струва не по-малко от две хиляди долара. И след като прекара с тях един час, през което време те й разясниха какви са основните разноски по едно апелационно дело — приготвяне на преписки, изложения, командировки, — госпожа Грифитс няколко пъти повтори, че съвсем не знае какво би могла да направи. А после неочаквано и за тях, някак си ни в клин, ни в ръкав, но трогателно и драматично, възкликна:
— Господ няма да ме остави. Зная. Той ми яви волята си. Негов беше гласът, който там, в Денвър, ме изпрати в тоя вестник. И сега, след като съм вече тук, ще се осланям на него и той ще ме ръководи.
Но Белнап и Джефсън само се спогледаха с неубедено, мирско изумление. Такава вяра! Мисионерка! Религиозна фанатичка! Но тук на Джефсън му хрумна една идея. Има и религиозен елемент, който трябва да се взима под внимание навсякъде… и силата му, когато се съчетае с ей такава вяра. Ако семейство Грифитс от Ликъргъс продължи да упорства и не се трогне… ами тогава… ами тогава… и сега, след като тя е вече тук… трябва да се заемат с черквите и, общо взето, с религиозните хора. Не е ли възможно с такъв темперамент и с такава вяра като нейните да потърсят подкрепата тъкмо на онези среди, които досега най-много са заклеймявали Клайд и правили осъждането му почти сигурно, и да съберат средства, с които да обжалват това дело в апелативния съд? Безутешната майка. Вярата й в нейния син.
По-скоро!
Една сказка с еди-колко си за вход и в която, както е угнетена и може да се покаже угнетена, тя ще изложи справедливата кауза на своя син — ще се помъчи да спечели съчувствието на предубедените слушатели, а покрай това две хиляди долара или повече, с които ще може да се обжалва делото.
И тъй Джефсън се обърна към нея, разясни й хрумването си и й предложи да й приготви беседа или бележки за беседа — едно кратко обобщение на различните му аргументи, — всъщност цяла сказка, която тя би могла да пререди и да изнесе, както пожелае, всичките данни, решаващите, основни истини по отношение на сина й. И тя с поруменели мургави бузи и светнали очи се съгласи да го направи. Щяла да се опита. Не можела да не се опита. Защото наистина не беше ли това гласът и ръката божия, явили се да й помогнат в часа на най-тежкото й изпитание?
На другата сутрин Клайд бе призован в съда за произнасяне на присъдата и госпожа Грифитс бе настанена близо до него и се мъчеше с молив и хартия в ръка да води бележки за тази неописуема за нея сцена, а голямата тълпа я разглеждаше. Собствената му майка! В положението на репортер! Нещо абсурдно, гротескно, коравосърдечно, дори нелепо — такова семейство и такава сцена! И като си помисли човек, че тези Грифитс от Ликъргъс са толкова близки техни роднини!
Все пак присъствието й подкрепяше и окуражаваше Клайд. Защото нали предишната вечер тя беше пак дошла в затвора със своя план? И щом това свършеше, каквато и да бъде присъдата, тя щеше да започне работата си.
