Не бе имала намерение да поставя въпроса ребром в този миг, защото искаше да внуши на Клайд мисълта, заседнала дълбоко в ума й, по тактичен начин.
Ала Клайд, колкото и да не беше опитен, нито пък проницателен, все пак успя безпогрешно да долови вложеното в тези думи значение. Те значеха… те значеха… в момента не му се искаше дори сам за себе си да формулира какво значеха те. А сега… сега… само да имаше парите за това палто! Схващаше, че тя се мъчи да измисли някакъв сигурен начин да получи палтото. Но как би могъл да го направи той? Как? Само да може да нареди някак да вземе палтото за нея… само да може да обещае, че ще й го вземе, да речем, на еди-коя си дата, ако не струва прекалено много, тогава какво? Дали ще има смелост да й подхвърли тази вечер или, да кажем, утре, след като научи цената на палтото, че ако тя… тогава… тогава… е, тогава той ще й купи палтото или каквото друго поиска. Само трябва да бъде сигурен, че тя всъщност не го лъже, както го лъжеше винаги за разни дребни неща. Няма да изтърпи да й купи палтото и след това да не получи нищо в замяна, в никой случай!
Докато размишляваше така, той наистина тръпнеше и трепереше до Хортензия. А тя стоеше там, гледаше палтото и си мислеше, че ако не му стигне умът да намери начин да й купи това нещо и да разбере какво има тя пред вид — как възнамерява да му се отплати, е, тогава това ще е краят. Няма защо Клайд да мисли, че тя вечно ще се влачи с човек, който не може и не иска да направи и толкова за нея. В никой случай.
Те продължиха към Гаспи. И през време на цялата вечеря тя не говори почти за нищо друго: колко хубаво е това палто и колко хубаво ще й стои.
— Ще видиш — каза тя по едно време предизвикателно, понеже й се стори, че Клайд може да не е много сигурен в момента за възможностите си да й го купи, — аз ще намеря начин да получа това палто. Мисля, че Рубенстайн би ми го дал на изплащане, ако отида да поговоря с него и му платя достатъчно в брой. Едно друго момиче от нашия магазин веднъж си взе палто по този начин — без да се замисли, излъга Хортензия, с надеждата да принуди Клайд да й помогне. Но Клайд не можеше да се отърве от страха пред извънредния разход във връзка с палтото и се колебаеше да каже какво ще направи. Нямаше никаква представа за цената на подобно нещо — то можеше да струва двеста, ако не и триста долара — и той се боеше да се задължи за нещо, което после може да не е в състояние да извърши.
— Не знаеш ли колко може да поискат за него, а? — попита той неспокойно, като си мислеше в същото време, че ако й направи някакъв паричен дар сега, без някаква гаранция от нейна страна, какво право има да очаква в замяна нещо повече от онова, което бе получавал досега? Знаеше как го подлъгва тя да й купува разни неща, а след това не му позволява дори да я целуне. Той се изчерви и се ядоса вътрешно, възмутен от мисълта за увереността й, че може да си играе с него, както си ще. Но въпреки това пак му дойдоха наум току-що казаните от нея думи, че ще направи всичко за този, който й купи палтото… или нещо такова.
— Н-н-не — първо се подвоуми Хортензия, без да знае за миг дали да му каже точната цена или малко по-висока. Защото, ако помолеше господин Рубенстайн да й го даде на изплащане, той можеше да поиска повече. Но пък ако кажеше много повече, Клайд можеше да й откаже да й помогне. — Но знам, че надали ще струва повече от сто двадесет и пет. Аз не бих дала повече за него.
Клайд си отдъхна с облекчение. В края на краищата не беше двеста или триста! Сега започна да мисли, че ако тя успее да уреди да даде приемлива сума в брой (да речем петдесет или шестдесет долара), той все някак ще се справи да събере останалото за две-три седмици. Но ако й поискат всичките сто двадесет и пет неведнъж, Хортензия ще трябва да почака, а освен това той ще трябва да знае дали ще бъде възнаграден, или не… да го знае с положителност.
— Чудесна идея, Хортензия! — възкликна той, без обаче да обясни причината за възторга си. — Защо не го направиш? Защо не узнаеш първо колко искат за палтото и колко ще искат в брой? Може би ще мога да ти помогна тогава.
— Ах, това ще бъде толкова мило от твоя страна! — Хортензия плесна с ръце. — Ще го направиш ли? Ах, това ще е великолепно! Сега съм направо сигурна, че ще имам това палто! Сигурна съм, че ще се съгласят да ми го дадат, ако им говоря както трябва.
Тъкмо както Клайд се беше боял и сега виждаше, тя съвсем забравяше факта, че сдобиването й с палтото става възможно само благодарение на него и сега всичко щеше да тръгне точно както си го беше помислил. Това, че той ще плати палтото, щеше да се приеме като нещо съвсем естествено.
Но след малко, като забеляза помрачнялото му лице, Хортензия добави:
— Ах, ти си най-сладкото, най-милото момче, щом искаш да ми помогнеш в тази работа. Ще видиш, че няма да го забравя. Само почакай и ще видиш. Няма да съжаляваш. Ти само почакай. — Очите й просто искряха от веселие и дори благоволение към него.
