Тази внезапна благосклонност не събуди у него излишно любопитство и на другата вечер точно в шест и половина Хортензия се появи в блясъка на дъговите лампи, които лееха като дъжд искрящото си сияние отгоре. Той веднага забеляза, че си е сложила шапката, която му харесваше. И беше изкусително несдържана и разположена, повече от всеки друг път, откакто я познаваше. Преди да има време да й каже колко хубава изглежда и колко се радва, че си е сложила тази шапка, Хортензия подхвана:
— Ти нещо започваш да печелиш моето благоволение, да ти кажа, щом отказвам друга среща и освен това си слагам стара шапка, която не ми харесва, само за да доставя удоволствие на теб. Какво ме кара да го правя, това бих искала да зная!
Клайд светна, сякаш беше спечелил голяма победа. Нима беше възможно най-после тя да спре избора си на него?
— Само да знаеш колко сладка изглеждаш с тая шапка, Хортензия, нямаше да говориш за нея така — настоя той с възторг. — Ти не знаеш колко хубава изглеждаш.
— О-хо! С тая вехтория? — подигра се тя. — И тебе ако не е лесно да те задоволи човек!
— А очите ти са също като меко черно кадифе — продължи Клайд разгорещено. — Чудни са! — Мислеше си за една ниша в „Грийн Дейвидсън“ със завеса от черно кадифе.
— Божичко, тая вечер наистина те бива! — изсмя се закачливо Хортензия. — Ще трябва да си помисля какво да те правя.
Сетне, преди да може да й отговори нещо, тя заразправя съвсем фантастична история как след като преди това имала уречена среща с някакъв младеж уж от обществото, на име Том Киъри, който ходел по петите й тия дни и я придумвал да отиде с него на вечеря и на танци, едва тая вечер решила „да му даде ритник“ и да предпочете Клайд — разбира се, поне за този случай. И се обадила на Киъри и му казала, че не може да се види с него тая вечер, отрязала го, тъй да се каже. Но въпреки това на излизане от служебния вход, кого да види да я причаква там, ако не същия тоя Том Киъри, великолепно издокаран със светлосив реглан и гети и с лимузината си. И стига да била поискала, щял да я заведе в „Грийн Дейвидсън“. Той бил човек с широка ръка. Но тя не искала. Поне не тая вечер. И все пак, ако не се изхитрила да му избяга, щял да я забави. Но тя го зърнала първа и избягала в противоположна посока.
— Трябваше само да видиш как се мятаха краченцата ми нагоре по Сарджънт и зад ъгъла към Бейли Плейс — така самовлюбено описа тя бягството си. А Клайд бе тъй замаян от тази картина и чудесния Киъри, че прие всичките й плитки измислици за истина.
После, когато отиваха към Гаспи, ресторант на „Уайондот“ близо до Десета улица, който, както съвсем наскоро Клайд научи, бил много по-добър от Фрисел, Хортензия току спираше да гледа разни витрини, като подхвърли, че много искала да може да си намери някое палтенце, което да й прилича, че това, което имала, се поизносило и трябвало скоро да се погрижи за ново — трудно за нея положение, което накара Клайд да се замисли дали не му намеква да й го купи той. И дали няма да спечели в нейните очи, ако й купи някакво палтенце, щом й трябва.
Но когато пред тях се показа магазинът на Рубенстайн от същата страна на улицата с добре осветена витрина и палтото на преден план, Хортензия спря, както си беше намислила.
— Ау, погледни това сладко палтенце! — възторжено започна тя, сякаш току-що поразена от красотата му: цялото й държане говореше за първо, чистосърдечно впечатление. — Ах, не е ли това най-прекрасното, най-сладкото, най-чудесното палтенце на света? — продължи тя и актьорското й майсторство растеше успоредно с копнежа за палтото. — Ах, само погледни яката, ами тия ръкави, ами джобовете! Виждал ли си някога нещо по-шик? Да можех да си стопля ръцете в тях! — Тя погледна Клайд с крайчеца на окото, за да види дали това му прави съответно впечатление.
А той, възбуден от дълбокия й възторг, оглеждаше палтото с немалко любопитство. Безспорно беше хубаво… много хубаво. Но, божичко, какво ли можеше да струва такова едно палто? Дали тя не се опитваше да му подчертае по този начин достойнствата на палтото, та да й го купи? Ами че то трябва да струва най-малко двеста долара! Общо взето, Клайд нямаше представа за стойността на подобни неща. Положително не би могъл да купи такова палто. Особено пък сега, когато майка му взима значителна част от спечеленото за Еста. И все пак нещо в държанието на Хортензия като че ли му подсказваше, че тя мисли тъкмо за такова нещо. От тази мисъл го побиха тръпки и той малко остана да се скове.
Но въпреки всичко, както сега си мислеше тъжно, ако пожелае, Хортензия положително може да намери някого, който да й го купи — например този младеж Том Киъри, когото току-що му беше описала. А което бе още по-лошо, тя беше точно от този род момичета. И ако не успее да й го купи, ще й го купи някои друг и тя ще презира Клайд зарад това, че не може да прави такива неща за нея.
За негово безкрайно слисване и неудоволствие девойката възкликна:
— Ах, какво ли не бих дала за такова палто!
