Но доводът, както го изложи, бе достатъчно тежък. След това Хортензия нямаше много-много за какво да спори. Въпреки това настроението й доста се понижи. Като си помислеше, че не може да го вземе сега! И все пак, щом излезе от магазина, отново се развесели. Защото в края на краищата времето ще мине бързо и ако Клайд устои на своята част от споразумението, палтото ще бъде нейно. Важното сега е да го накара да й даде двадесет и пет или тридесет долара, с които да осигури тази чудесна покупка. Обаче щом си помисли, че сега ще трябва нова шапка, която да отива на палтото, реши да му каже, че палтото струва сто двадесет и пет, а не сто и петнадесет долара.
Когато окончателното положение бе изложено пред Клайд, това споразумение му се видя много приемливо — като вземеше всичко под внимание, можеше да си отдъхне от чувството на напрежение, което го бе обзело след последния разговор с Хортензия. Защото в края на краищата не бе успял да измисли как да събере повече от тридесет и пет долара през тази първа седмица. Следващата щеше да е малко по-лесна, защото тогава, както си беше казал, възнамеряваше да вземе, ако може, двадесет или двадесет и пет назаем от Ратърър, които заедно с двадесет или двадесет и петте, събрани от бакшишите, щяха да бъдат напълно достатъчни за изплащане на втората вноска. По-другата седмица смяташе да заеме поне десет или петнадесет от Хеглънд (може би и повече), а ако това не стигне за нужната сума, да заложи за петнадесет долара часовника, който си беше купил преди няколко месеца. Би следвало да му дадат най-малко толкова: той му беше струвал петдесет.
Но сега му дойде наум и за Еста, която чакаше в мизерната си стаичка нещастния завършек на единствения си любовен роман. Как ли щеше да се справи, питаше се той, дори въпреки факта, че се страхуваше да не го забъркат и него във финансовите затруднения на Еста и на семейството. Баща му не можеше, пък и никога не бе могъл, да окаже някаква парична помощ на майка му. И все пак, ако поради това задачата бъде прехвърлена върху самия него, как ще се справи той? Защо му трябва на баща му вечно да продава от къща на къща часовници и килими и да държи проповеди по улиците? Защо не могат майка му и баща му да се откажат от тази своя мисия?
Но той си знаеше, че положението не ще може да се оправи без негова помощ. И доказателство за това получи към края на втората седмица след споразумението си с Хортензия, когато се обличаше в спалнята си и имаше петдесет долара в джоба, които смяташе да й даде идущата неделя, а майка му надзърна вътре и рече:
Бих искала да те видя за една минутка, преди да излезеш, Клайд.
Забеляза, че тя беше много мрачна, когато каза това. Всъщност от няколко дни вече долавяше, че нещо й тежи. Същевременно непрекъснато си беше повтарял, че както е заангажирал всичките си средства, не би могъл да направи нищо. Или ако направи нещо, то значи да загуби Хортензия. Това не можеше да допусне!
И все пак какво приемливо извинение би могъл да представи на майка си, като и откаже малко да й помогне, особено ако се вземат под внимание дрехите, които носеше, и както ходеше тук-там под вечния предлог, че работи, но вероятно тя не се лъжеше чак толкова, колкото той си мислеше. Разбира се, само преди два месеца се беше задължил да й плаща по десет долара седмично повече в течение на пет седмици и го направи. Но по всяка вероятност с това само й доказа, че разполага с толкова излишни пари, та ги дава, макар да се беше помъчил да й подчертае на времето, че се лишава от най-необходимото, за да го прави. И все пак колкото и да му се искаше да й помогне, не можеше, обладан от желанието да притежава Хортензия.
Той излезе след малко във всекидневната и както винаги майка му веднага го заведе на една от пейките в мисията — неприветлива и студена стая в тези дни.
— Мислех, че няма да ми се наложи да ти говоря за това, Клайд, но не виждам друг изход. Нямам никой друг освен теб, на когото да се осланям сега, когато ти вече ставаш мъж. Но трябва да ми обещаеш да не го казваш на никого: на Франк, Джулия или баща ти. Не искам те да знаят. Но Еста се е върнала в Канзас сити и е в много тежко положение и просто не зная какво да правя с нея. Аз разполагам с толкова малко пари, а баща ти вече не може кой знае колко да ми помага.
Тя прокара замислено уморена ръка по челото си и Клайд разбра какво ще последва. Първата му мисъл бе да се престори, че не е знаел за връщането на Еста в града, понеже се беше преструвал вече тъй дълго. Но сега изведнъж, изправен пред признанието на майка си и пред необходимостта да се престори на изненадан, ако иска да продължи измамата, каза:
— Да, знам.
— Ти знаеш? — повтори учудено майка му.
— Да, знам — каза пак Клайд. — Една сутрин, когато минавах оттам, видях те да влизаш в оная къща на Боудри стрийт — обясни той доста спокойно. — А след това видях и Еста да поглежда през прозореца. И след като ти си отиде, влязох.
— Преди колко време е било това? — попита майка му не за друго, а за да спечели време.
