В същото време претенциите му за някакво внимание тук бяха тъй неоснователни и нищожни и той бе тъй благодарен за всяко нещо, което биха направили за него, че вече се чувстваше много задължен и се помъчи да изрази на своите устни най-приветливата и най-предразполагащата си усмивка. Ала Гилбърт Грифитс като че ли веднага взе това за проява на нахалство, което не можеше да се търпи у някакъв братовчед, особено такъв, който търси услуга от него и баща му.
Обаче тъй като баща му си беше направил труда да се заинтересува от този братовчед и поставил Гилбърт пред свършен факт, той продължаваше кисело да се усмихва и мислено да го проучва, докато устата му произнасяше:
— Така и смятахме, че ще пристигнете днес или утре. Пътувахте ли добре?
— О, да, много — отговори Клайд, малко смутен от този въпрос.
— Значи, вие смятате, че бихте искали да научите нещо за производството на яки, така ли? — Тонът и държането на Гилбърт бяха пропити от крайна снизходителност.
— Имам голямо желание да науча нещо, което би ми дало възможност да напредна, да си създам някакво бъдеще — отговори Клайд сърдечно и с желание колкото може повече да умилостиви младия си братовчед.
— Да, баща ми ми разправи за разговора си с вас в Чикаго. От това, което ми е казал, мога да заключа, че не разполагате с голям практически опит в никоя област. Вие не разбирате от счетоводство, нали?
— Не — отговори Клайд с известно съжаление.
— Нито сте стенограф или нещо подобно?
— Не, господине, не съм.
Когато казваше това, Клайд най-остро съзнаваше, че ужасно много му липсват каквито и да било знания. А Гилбърт Грифитс го изгледа сега тъй, сякаш кандидатурата му бе съвършено безнадеждна от гледна точка на тяхното предприятие.
— Е, струва ми се, най-доброто, което можем да направим с вас — продължи той, като че ли баща му не беше му наредил какво точно трябва да се направи в този случай, — е да ви пратим в отдела за декатиране. Точно там започва производственият процес и за вас би било добре да го изучите от долу до горе. После, когато видим как се справяте там долу, ще бъде малко по-лесно да решим какво да ви правим. Ако имахте някаква подготовка за канцеларска работа, можехме да ви използваме тук горе. — При тези думи лицето на Клайд се издължи и Гилбърт го забеляза. Това му достави удоволствие. — Но с каквото и да се занимавате, никак няма да е лошо да изучите практическата страна на работата — добави той доста хладно. Не че искаше някак да утеши Клайд, просто го спомена като факт. И понеже Клайд не каза нищо, продължи: — Смятам, че най-умно ще е, преди да се опитате да правите нещо тук, да се настаните някъде. Още не сте си намерили стая, нали?
— Не, аз току-що пристигнах с обедния влак — отвърна Клайд. — Бях малко мръсен, та отидох в хотела да се поизмия и поизчистя. Мислех да си потърся стая след това.
— Да, правилно. Само че недейте си търси стая. Ще наредя на нашия управител да ви настани в някой добър пансион. Той познава града по-добре от вас. — Мисълта на Гилбърт беше, че в края на краищата Клайд е пръв братовчед и не би било редно да живее в каква да е квартира. Същевременно много държеше Клайд да не си помисли, че семейството го е много грижа къде ще живее сродникът, както си и беше, доколкото го виждаше той. Накрая стигна до заключението, че може лесно да му се даде такава служба и да го контролира по такъв начин, че да не стане много важен за никого в никое отношение — за баща му, за семейството, за всички, които работят тук.
Той посегна към звънеца на писалището си и го натисна. Появи се спретнато, много сериозно и сдържано момиче със зелена рокля от оксфорд.
— Повикайте тук господин Хуигъм.
Девойката изчезна и след малко влезе нервен, умерено пълен мъж със среден ръст, който имаше много напрегнат вид. Беше към четиридесетгодишен, потиснат и неуверен, и любопитно и подозрително се заоглежда наоколо, сякаш се чудеше каква ли нова неприятност го очаква. Главата му, както Клайд веднага забеляза, като че непрекъснато увисваше напред, а в същото време той отправяше поглед към хората тъй, сякаш в действителност би предпочел да не вдига очи.
— Хуигъм — заговори властно младият Грифитс, — това е Клайд Грифитс, наш братовчед. Нали си спомняте, аз ви говорих за него.
— Да, господине.
— Ще трябва засега да го сложите в отдела за декатиране. Можете да му покажете в какво ще се състои неговата работа. После няма да е зле да помолите госпожа Брейли да му покаже къде може да си намери стая. — Всичко това бе обсъдено и уговорено между Гилбърт и Хуигъм преди седмица, но той го казваше сега като нещо, хрумнало му в момента. — И не е зле да дадете името му на контрольора и да му кажете, че той започва работа утре сутрин, нали?
— Да, господине — почтително се поклони Хуигъм. — Има ли още нещо?
— Не, това е всичко — бързо отсече Гилбърт. — Вървете с Хуигъм, господин Грифитс. Той ще ви каже какво да правите.
Хуигъм се обърна.
