— Убеден съм, че ще снабди стаите си и с най-добрите водни легла — изсмива се саркастично Люк. — Беки, ти май не разбираш нищо! Аз съм човек с твърдо установени принципи!
— Аз също! — изкрещявам. — И за си имам принципи! Но това в никакъв случай не ме превръща в
— Аз не съм сноб! — срязва ме грубо Люк. — Просто имам високи стандарти!
— Напротив, точно такъв си — сноб! — Думите се заизливат от устата ми, преди да успея да ги спра. — Разсъждаваш така, само защото някога човекът е имал съмнителни мотели! Знаеш ли, че направих проучване за Нейтън Темпъл по интернет? Оказва се, че той върши широка благотворителна дейност, помага на хората…
— И освен това е счупил челюстта на един човек — прекъсва ме Люк. — Чете ли за това?
В продължение на няколко секунди не знам какво да кажа.
— Но това е било… преди много години — изричам накрая. — Той се е поправил… взел си е бележка…
— Няма значение, Беки — въздъхва Люк и взема куфарчето си. — Защо не сложим точка на този разговор?
Насочва се към вратата на стаята и след миг аз тръгвам след него.
— Не, не можем да сложим точка на този разговор! Трябва да поговорим! Люк, та ти почти не си ме поглеждал цяла седмица!
— Бях много зает. — Бръква в куфарчето си, изважда оттам блистер с ибупрофен и пъхва с уста две таблетки.
— Не е вярно — прехапвам уста аз. — Ти просто ме наказваш!
— Да не би да ме
— Тогава ми позволи да ти помогна! — възкликвам възторжено. Тръгвам след него към кухнята, където той си налива вода от чешмата. — Все трябва да има нещо, което да мога да правя! Бих могла да ти бъда асистент… или да правя някакви проучвания…
— Моля те! — прекъсва ме Люк и глътва таблетките си. — От твоята така наречена помощ ми е дошло до гуша! Единственото, което прави помощта ти за мен, е, че ми губи времето! Ясен ли съм?
Вторачвам се в него и лицето ми пламва. Сигурно е чел идеите ми от розовата папка. Сигурно е решил, че са пълен боклук.
— Ясно — кимвам накрая аз. — Ами… няма да си мръдна пръста повече.
— Ще ти бъда много благодарен! — С тези думи той се отправя към кабинета си и го чувам как отваря чекмеджетата на бюрото си.
Стоя си аз, а кръвта пулсира в главата ми. Чувам звука на пощенската кутия. Когато отивам в коридора, виждам, че на пода лежи пакет. Това е тънка чантичка за Люк, с размазана марка. Вдигам плика и се вторачвам с написаното с черен маркер. Не знам защо, обаче ми изглежда познато, само че не знам откъде.
— Имаш поща! — провиквам се аз.
Люк излиза от кабинета, понесъл купчина папки, и ги тръшва в куфарчето си. Поема пакета от ръцете ми, разкъсва го и вади отвътре компютърен диск, придружен от писмо.
— Аааа! — възкликва накрая и по лицето му се изписва задоволство, каквото не го бях зървала да демонстрира цяла седмица. — Отлично!
— От кого е?
— От сестра ти — отговаря той.
Все едно ме е ударил по слънчевия сплит.
От сестра ми ли? От Джес?! Погледът ми пада върху надписа върху пакета. Това ли е почеркът на Джес?
— Защо… — опитвам се да звуча спокойно аз, — защо Джес ти пише?
— Редактира ни новия сиди-ром — отговаря той и преглежда последните редове от листа. — Наистина е страхотна! По-добра е дори от нашите момчета във фирмата! Ще трябва някой ден да й пратя цветя!
Гласът му е нежен и внимателен, а очите му блестят. Докато го наблюдавам, усещам, че в гърлото ми отново се е образувала познатата буца.
Той смята, че Джес е страхотна, а аз съм пълен боклук, нали така?
— Значи Джес ти помага, така ли? — изричам с треперещ глас.
— Да, ако трябва да бъда честен, точно така е — помогна ни.
— Предполагам, че би предпочел в момента тук да е тя, а не аз, нали? Предпочиташ двете да си сменим местата, нали?
— Не се дръж като глупачка! — срязва ме Люк, сгъва писмото и го връща обратно в плика.
— Щом намираш Джес за толкова велика, тогава защо не отидеш да живееш при нея? — за свое огромно изумление се чувам да изричам. — Защо просто не отидеш, за да… за да си говорите за компютри цяла нощ?
— Беки, успокой се! — поглежда ме изумено Люк.
Обаче аз не мога да се успокоя. Не мога да се спра! И продължавам да се търкалям като валяк по нанадолнището.
— Много съм си спокойна даже! Бъди честен с мен, Люк! Щом предпочиташ някаква нещастна скръндза без абсолютно никакъв вкус за дрехи и без абсолютно никакво чувство за хумор пред мен… само кажи! Защо не вземеш да се ожениш за нея, щом е толкова страхотна, а?! Тя е истински извор на радост и наслада! Сигурна съм, че двамата ще си прекарвате чудесно…
— Беки! — прекъсва ме Люк с поглед, от който по гръбнака ми пропълзяват ледени тръпки. — Достатъчно каза вече!
Стисва уста и в стаята се възцарява хлад. Започва да сгъва плика от Джес. Аз не смея да помръдна и мускулче.
