— Огромният букет с цветята! — изрича с равен глас. — Той беше от Нейтън Темпъл, нали?
О, боже!
— Да — прошепвам с тъничък гласец.
— Той ти е изпратил цветя?! — изумява се Гари.
— Както и кошница с плодове — добавя с все същия равен тон съпругът ми.
Гари се изкисква.
— Въобще не е смешно — обръща се рязко към него Люк и гласът му прозвънява като камшик. — Току-що спечелихме най-голямата оферта в цялата история на фирмата! Би трябвало да празнуваме! А не да се опитваме да се справим с гадния Нейтън Темпъл! — Въздъхва и се отпуска на един стол.
— Нямаме сметка да го превръщаме в свой враг — изрича делово Гари. — Не и ако наистина ще става новият собственик на вестник
В малката зала настъпва тишина, нарушавана единствено от тиктакането на часовника на стената.
Не смея да се обадя. Дори да си отворя устата.
После Люк рязко се изправя.
— Не можем цял ден да стоим тук. Ще отида да се срещна с него. Щом трябва да свърша тази работа, значи ще я свърша! — Поглежда ме и добавя: — Само се надявам, че чантата си е заслужавала, Беки! Наистина се надявам да е така!
Пробожда ме остра болка.
— Люк, много съжалявам — прошепвам отчаяно. — Наистина много! Никога не съм искала да… Не си давах сметка, че…
— Да, ясно — махва с ръка той. — Както и да е.
И излиза от стаята, следван по петите от Гари. А аз си оставам там, сред мъртвешката тишина. Ненадейно усещам как по бузата ми се стича издайническа сълза. Всичко беше толкова перфектно! А ето че аз го разруших!
Нещата не вървят на добре. Даже никак.
Всъщност, това бе най-отвратителната седмица през целия ни брачен живот.
Почти не мога да видя Люк — толкова е претрупан с работа. Всеки ден има срещи с хората от „Аркодас Груп“, плюс това се наложи да оправя някаква криза с един от клиентите си — някаква банка, а един от главните му счетоводители бе откаран по спешност в болницата с менингит. Въобще, цялата седмица е тотален хаос.
А днес, вместо да се отпусне и да си почине малко, той трябва да лети за Кипър, за да разгледа хотела на Нейтън Темпъл ида започне с планирането на откриването. Откриване, което изобщо не иска да прави.
И всичко е по моя вина.
— Мога ли да направя нещо за теб? — питам притеснено, докато го наблюдавам как си подрежда ризите в куфара.
— Не — отсича той. — Благодаря.
Ето такъв е цялата седмица. Тих, плашещ и избягващ да ме погледне в очите. А когато го направи, в погледа му се чете, че така му е писнало от мен, че стомахът ми се преобръща и усещам, че ми призлява.
Старая се, полагам огромно старание наистина да мисля позитивно и да гледам на нещата откъм светлата им страна. Така де, нали за семейните двойки е напълно нормално да имат подобни обтегнати отношения от време на време? Точно както каза и мама. Това очевидно е второто ни голямо скарване и въздухът съвсем скоро ще се прочисти, и всичко отново ще бъде наред.
Само дето не съм много сигурна, че второто голямо скарване трябва да идва броени дни след първото.
И не съм много сигурна, че трябва да трае цяла седмица.
Опитах се да изпратя на мама имейл на кораба, за да й поискам някакъв съвет, обаче получих съобщение, в което ми съобщаваха, че този морски круиз е бягство от външния свят и че на пасажерите са им забранени всякакви контакти.
Люк дръпва ципа на куфара си и изчезва в банята, без дори да ме удостои с поглед, и мен ме пронизва болка. Само след няколко минути вече ще го няма. Не можем да се разделим по този начин! Просто не можем!
Той излиза отново и хвърля гъбата си за баня в куфара.
— Нали знаеш, че наближава първата ни годишнина — изричам дрезгаво. — Би трябвало да… да планираме нещо.
— Не съм убеден, че ще успея да се върна точно за деня — отговаря съпругът ми.
По гласа му си личи, че въобще не му пука дали ще се върне или не. Наближава първата годишнина от сватбата ни, а него дори не го интересува! Главата ми се издува като балон и усещам как сълзите напират от очите ми. Цялата седмица беше истински кошмар, а той дори отказва да ми се усмихне за довиждане!
— Не е необходимо да се държиш толкова нелюбезно, Люк — изричам бързо аз. — Много добре знам, че обърках всичко. Но истината е, че не съм го направила нарочно. Мисля, че поне хиляда пъти вече ти се извиних!
— Да, знам — отвръща Люк със същия отегчен тон, който използва с мен вече цяла седмица.
— Какво искаш от мен да направя?
— А ти какво искаш от мен, Беки? — тросва ми се той раздразнено. — Да кажа, че няма значение ли? Да кажа, че нямам нищо против, че точно когато трябва да вложа всичките си сили в работата с „Аркодас Груп“, аз трябва да пътувам за някакъв забравен от бога остров? — Затваря рязко куфара си и допълва: — Искаш от мен да ти кажа, че съм безумно щастлив да свържа името си с някакъв идиотски хотел на разврата?!
— Няма да бъде хотел на разврата! — възкликвам ужасено. — Сигурна съм, повярвай ми! Нейтън Темпъл каза, че това ще бъде хотел от най-висока класа! Трябваше да го видиш в онзи магазин в Милано, Люк! Искаше само най-доброто! Най-добрата кожа… най-добрия кашмир…
