Сборът го призоваваше и почти хипнотизираният Марк си позволи за първи път да заложи според сметките си. През следващия час нещата вървяха на приливи и отливи, отстъпваше до минималните залози при ниските сборове и залагаше много при високите. Жетоните му станаха за 13 000 долара, после за трийсет и една хиляди, а той продължаваше да играе, без да забелязва, че Марти е изчезнал, за да бъде сменен от някаква кисела жена на име Сандра с пожълтели от никотина пръсти. Половин час по-късно не стигна до съзнанието му, че Сандра разбърква картите все по-често. Почти не обърна внимание, че печалбата му вече надхвърля шейсет хиляди. Не му направи впечатление и че не са му донесли нова бира. И не разбра кога шефът на залата е застанал зад него с двама от охраната.
— Господин Бенедикт — каза той, — бихте ли дошли с нас, моля?
Джил Флоръс се движеше с бързи малки стъпки напред-назад подобно на някой от сибирските тигри в старото представление на Зигфрид и Рой. Смиреният и унизен мъж пред него почти усещаше горещия му дъх върху плешивото си теме.
— Какво си въобразяваш, по дяволите? — попита Флоръс. — Питър, да не би да си мислеше, че няма да забележим?
Марк не отговори.
— Отказваш да говориш ли? Това не ти е някакъв си шибан съд. Забрави за ония щуротии — невинен до доказване на противното. Ти си виновен, приятел. Направо ми го начука в гъза, а не си падам по секс от такъв вид.
Празен, ням поглед.
— Мисля, че трябва да ми отговориш. Наистина мисля, че е по-добре да ми отговориш, мамка му.
Марк преглътна с мъка на сухо, при което се чу комичен звук от гърлото му.
— Съжалявам. Не знам защо го направих.
Джил прокара ръка през гъстата си черна коса, абсолютно объркан и изгубил търпение.
— Как може един интелигентен човек да каже „не знам защо го направих“? Говориш пълни безсмислици. Разбира се, че си знаел защо го направи. Е, казвай. Защо?
Марк най-сетне го погледна в очите и се разплака.
— Стига си ми ревал — предупреди го Флоръс. — Не съм шибаната ти майка.
И метна кутия салфетки в скута на Марк.
Той избърса очите си.
— Днес преживях голямо разочарование. Бях ядосан. Бях ядосан и затова реагирах така. Беше глупаво от моя страна и се извинявам. Можете да задържите парите.
Флоръс бе почти умилостивен, но последното изречение го накара отново да кипне.
— Мога да задържа парите ли? Искаш да кажеш парите, които ми открадна? Това ли е решението ти? Да ми оставиш парите, които и без това са си мои, мамка му!
Марк трепна от виковете и се наложи да извади нова салфетка.
Телефонът на бюрото иззвъня.
Флоръс вдигна и известно време слушаше мълчаливо.
— Сигурен ли сте? — Пауза, след това: — Разбира се. Абсолютно.
Затвори телефона и застана пред Марк, карайки го да извие врат нагоре към него.
— Добре, Питър, ето как ще оправим това.
— Моля ви, само не съобщавайте в полицията — замоли се Марк. — Ще си изгубя работата.
— Бъди така добър да си затвориш устата и да ме изслушаш. Това не е разговор. Аз ще говоря, ти ще слушаш. Собствените ти действия доведоха до тази асиметрия.
— Добре — прошепна Марк.
— Първо, вече нямаш право да стъпваш в „Констелейшън“. Влезеш ли отново в това казино, ще бъдеш арестуван и ще се погрижим да бъдеш преследван от закона. Второ, излизаш оттук с онези осем и петстотин, с които влезе. Нито цент повече, нито цент по-малко. Трето, ти погази доверие и приятелство, така че искам да се пръждосаш от кабинета ми и от казиното още сега.
Марк примигна към него.
— Още ли си тук?
— Значи няма да се обадите на полицията?
— Ти слушаше ли ме изобщо?
— И няма да ми наложите забрана за останалите казина?
Флоръс смаяно поклати глава.
— Да не би да ми даваш идеи? Повярвай, мога да се сетя за много неща, които бих искал да ти сторя, в това число да те пратя и в ортопедията. Разкарай се, Питър Бенедикт. — И изплю последните думи: — Ти си персона нон грата.
От надстройката на покрива Виктор Кемп гледаше как оклюмалият мъж става от стола и се тътри към вратата. Друга камера го показа как минава с охраната през казиното, където погледна за последен път планетария с надеждата да открие Кома в Косите на Вероника, след което се озова на паркинга, под истинското небе.
Кемп си сипа ново питие и заговори със силния си тенор на колосалната празна дневна:
— Виктор, никога няма да направиш пари, като се доверяваш на хората.
Марк бавно подкара корвета си по оживената улица. До полунощ имаше три часа и градът се изпълваше с хора, тръгнали на вечерни забавления. Пътуваше на юг, без определена посока. „Констелейшън“ се виждаше в огледалото. Опита се да не мисли за случилото се. Беше прокуден. Изхвърлен. „Констелейшън“ бе неговият дом извън дома му, а ето че вече не можеше да се върне там. Какво беше направил?
