Лия отвори една дамска чанта на Шайла и извади оттам червило. Леко отвори уста и с опитно движение нанесе червилото върху красиво извитата си долна устна. След това стисна устни на няколко пъти, докато червилото се нанесе в равен слой и върху горната устна. Изведнъж си дадох сметка, че този жест на Лия, естественият и невинен начин, по който си сложи червилото, е само първият крайъгълен камък от неизбежния и невъзвратим кръг на всяко дете, по който то неумолимо напуска живота на своите родители. В моите очи тялото й бе като уред за измерване на времето.
В същия миг Луси най-брутално се намеси в този обред на прехода.
— О, не, младата дама ще мине и без червило! — Приближи се до огледалото и дръпна червилото от ръката на Лия. — Лия, още си малка за червило. А сега, марш обратно в спалнята, за да си свалиш и перлите. Перли на малко момиче! Такава безвкусица! Бягай да си измиеш лицето.
Лия ме погледна с недоумение, защото през целия й живот никой не се бе държал така с нея. Когато е трябвало да поспоря с нея, единственото, което съм си позволявал, е да бъда малко по-настоятелен. Лия не знаеше нищо за униженията на детството, нито за това как възрастните редовно потъпкват чувствата на своите отрочета, които толкова често са напълно безпомощни под техните грижи.
— Тръгвай към антрето, Лия — казах. — Изглеждаш чудесно.
Лия избегна погледа на баба си и побесняла, изфуча навън от стаята.
— Защо така я обиди? — обърнах се аз към Луси. — Да не си посмяла да направиш подобно нещо още веднъж.
— Някой трябва да се погрижи истински за това дете — отвърна ми Луси. — Облякъл си я като уличница.
— Мамо — започнах аз, опитвайки се да запазя спокойствие, но усещах как у мен се надига черен гняв. — Парис и Линда Шоу правят парти специално в твоя чест. Той е прекрасен писател, а тя е елегантна дама и опитна домакиня на подобни тържества. Живеят в чудесен апартамент. Всички мои приятели от Рим ще бъдат там. Искат да ни покажат колко са щастливи, че ти си прескочила трапа, че си добре и можеш да ни гостуваш, че след толкова години раздяла ние отново сме заедно. Но аз знам, че ти ще намериш начин да развалиш нашето празненство. Винаги си успявала да помрачиш всяко щастливо събитие в моя живот. Сякаш щастието те вбесява, кара те да се вкисваш.
— Ти чуваш ли се какво говориш? — прекъсна ме Луси и леко отстъпи назад.
— Чувам се. Току-що развали настроението и удоволствието на Лия, а значи и моето.
— Не съм аз виновна, че ти не знаеш как да облечеш малко момиче като Лия.
— Мамо, сега отивам при нея, за да й кажа, че изглежда прекрасно и че се е облякла много хубаво. Току-що ми напомни защо мразя Америка и защо винаги като дете съм се чувствал отвратително.
— Твоето детство беше съвсем щастливо — усмихна се Луси презрително. — Ти дори не знаеш какво означава да си имал лошо детство. Но ти възпитаваш Лия така, че тя се мисли най-малко за Савската царица.
— Мамо, моля те, престани! Отивам да поговоря с Лия
— Ще направиш най-добре да ме подкрепиш — изсъска Луси. — Иначе това дете ще престане да ме уважава.
Намерих Лия на терасата — трепереше от студ и хълцаше неутешимо. Влязохме в хола и седнахме на канапето. Когато се поуспокои, й заговорих, като внимателно подбирах думите си.
— Лия, Луси не е права — казах и я притиснах към себе си.
— Тогава защо ми говори така?
— Защото е много изнервена — отвърнах. — Заради партито. Тя страда от комплекс за малоценност и срещата с хора я притеснява. По-лесно й е да си го изкара на теб или на мен, отколкото да си признае, че изпитва ужас от непознати хора.
— Да махна ли перлите на мама? — Лия бавно възвръщаше самочувствието си.
— Харесваш ми с тях. Само дето очите ти са подути и зачервени.
— Как да не плача, татко? Никой никога не ми е говорил така.
— Сигурно ти завижда — казах. — Като бяхме малки, мама често ни повтаряше, че е имала ужасно детство, но никога не ни е казвала какво му е било ужасното. Сега си мисля, че за да реагира така, трябва да е преживяла нещо наистина много страшно.
— Щом е имала лошо детство, тогава защо ще иска да ме обижда? — попита Лия.
— Защото, ако светът ти скрои номер, докато си дете, тогава през останалата част на живота си само гледаш как да му го върнеш.
— Татко, аз май не харесвам твоята майка — рече Лия.
— Не е и нужно — изсмях се аз. — Трябва да харесваш само онези, които са ти симпатични. Това е нещо, което самичка ще решаваш, Лия. Но тепърва ти предстои да откриеш много неща за моята майка.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя е голяма, но неоценена артистка — казах аз и в този момент чухме как токчетата на Луси бързо изтракаха по мраморното антре.
Влезе като кралица с шумното подрънкване на златни синджири и гривни. Погледна Лия и възкликна:
— Скъпа, приличаш на същинско ангелче. Направо божествена. Такъв безупречен вкус. Това перлите на Шайла ли са? Стоят ти хубаво. И на нея много й отиваха. Ето тук, пиленце, нека ти изтрия устните с тази кърпичка. Искам да ти сложа от моето червило. То е много по-шик от твоето. Днес купих един цвят — мисля, че е точно за теб.
