Въпреки че с никого не бях споделял намеренията си, за себе си бях решил, че връщането ми ще зависи от здравето на мама. Заедно с Ледар работехме върху филмовия сценарий за Майк главно защото заплащането беше добро; имахме достатъчно време да се потопим в собственото си минало и с учудване установихме как непрекъснато изникват нови и нови непознати подробности. За пръв път общувах безпрепятствено толкова дълго време затворен в стая с една жена. Темата, върху която работехме, беше отчасти нашата лична история, но колкото повече указания получавахме от Майк Хес, толкова по-ясно ни ставаше, че изчезването на Джордан Елиот трябва да се превърне в ключа към успеха на целия проект. Майк, изглежда, смяташе, че всичко ще се оправи, щом осмислим онази поредица от злощастни събития, която ни попари преждевременно и ни раздели завинаги. Той се измъчваше от носталгия по онези години и по приятелите, които очевидно не можеше да замени с нови. С Ледар направихме стотици интервюта и успяхме да изградим сюжет, който хвърля светлина върху критичните моменти на всеки един от нас. Разпитвайки за другите, ние научихме много за самите себе си. Но въпреки усилията ни много въпроси останаха без отговор и сценарият увисна недовършен. Джордан беше потънал в подземния свят на католическа Европа. Нямахме вест от него — нито майка му, нито аз — от деня, в който баща му го предаде на Пиаца дел Пополо. Враждата между Джордан и собствения му баща, както и самоубийството на Шайла трябваше да представляват финалът на онзи смутен период в живота ни, който се разигра в пределите на родния ни Американски юг. Двамата с Ледар направихме списък на всички неуточнени моменти и с това приключихме първия етап от подготовката. Чакахме да се случи нещо, което ще хвърли светлина върху всичките ни въпросителни. Онова, което все още ни липсваше, бе финал, убедителен завършек. Можех да се успокоявам с мисълта, че съм се върнал, за да напиша този сценарий, да покажа на дъщеря си нейния роден град и да я запозная с роднините й и може би да пофлиртувам с Ледар. Но майка ми, която инстинктивно усещаше всеки нюанс в поведението ми, знаеше, че истинската причина за моето завръщане — нещо, което не можех и пред себе си да призная — бе именно тя и евентуалната й смърт. Сценарият беше само извинение.
Всяка сутрин в шест и половина, преди училище, Луси взимаше Лия и я извеждаше на дълга разходка по плажа. Тогава й показваше как изглеждат яйцата на морския скат, острия триъгълен зъб на акулата, различните видове морски звезди и я учеше как да си направи хубава колекция от мидени черупки. Ако питате Луси, крайбрежната ивица на цяла Южна Каролина представляваше любовно писмо, написано от самия Бог, като буквален превод на необятната му любов към вечното вълнение на човешката душа. Учеше Лия да разпознава следите на големите морски костенурки по пясъка, когато излизаха от морето, за да снасят яйцата си някъде през май.
След дългата разходка двете измиваха краката си с един маркуч, подсушаваха ги с големите хавлиени кърпи, които стояха на верандата и тогава Луси закарваше Лия на училище с колата си. Поради болестта си Луси държеше да й отстъпя всички мои сутрешни задължения и пак поради същата причина аз настоявах тя да си почива. Луси съзнаваше, че дните й са преброени, и гледаше час по-скоро да се справи с нерешените въпроси в живота си, а за целта се нуждаеше от търпеливото снизхождение на своите деца.
Всеки ден Джордж и Рут Фокс посрещаха Лия след училище. След това я завеждаха у тях да я нахранят и Джордж й даваше уроци по пиано три пъти в седмицата. За момиче на нейната възраст тя свиреше с ентусиазъм, но онова, което й липсваше, за да стане голяма изпълнителка, бе страст и амбиция. Лия имаше прекалено много други интереси и хобита, за да посвети живота си на клавишите. Ала Джордж беше търпелив учител, пък и нейната подготовка от Италия не беше лоша. Поривистата природа на Лия и вроденият песимизъм на Джордж заживяха в странна хармония. Музиката, която изпълняваха едновременно, им доставяше голямо удоволствие и по този начин ги свързваше. След всеки урок Джордж сядаше на пианото, за да посвири на Лия за удоволствие. Опитваше се да й разкрие красотата, която може да се изтръгне от клавишите, ако човек се обрече да служи като роб на този инструмент.
През първия месец от нашето завръщане в Уотърфорд аз запознах Лия с всички познати от нашия съвместен живот с Шайла; показах й света, в който бяхме израсли с нея. Двамата се ровехме с часове из гимназиалните тетрадки и дневниците на Шайла, които след нашия брак бяха останали на тавана в къщата на Фокс.
