След като гостенчетата изтърпяха концерта, бяха подкарани вкупом към трапезарията, където ни чакаше голяма маса с бяла покривка и сребърни свещници. На лицето на Шайла бе изписано ужасно притеснение, но не можеше да се каже дали от страх или недоумение, защото изражението й бе замръзнало като маска. Вероятно е знаела какво следва, но се е чувствала безпомощна да го предотврати.
— Така — обърна се майка й към омърлушените й съученици, които бяха тържествено настанени по местата си край масата, — сега ние ще ядем до насита. Ще празнуваме моята сладка Шайла, която е родена, както вече знаете, на този ден. Тя е американско момиче и трябва да празнуваме по американски, нали?
Рут произнасяше момиче като „мъмиче“, пък и от другите думи децата почти нищо не разбраха. Няколко момчета се скриха под масата, за да се накискат на воля. Само присъствието на мама спаси положението. Тя непрекъснато ни обикаляше, за да охлади глупавите ни изблици на неудържим смях.
Но дори и тя не успя да усмири спонтанния възглас на разочарование, който се изтръгна от детските гърла, когато Рут ни сервира най-различни купи за ядене — все неща, подготвени тайно от дъщеря й, специално за рождения ден. Почерпката включваше борш и киселец, които нито едно американско дете не беше вкусвало до този момент, руска салата, която се състоеше от майонеза, грах и накъсана на малки парченца сьомга, както и нещо, което се наричаше сиренка. Едно от момчетата — Самюъл Бърбейдж, повърна в собствения си скут, когато опита маринованата херинга. Сервираха ни горещ чай в стъклени чаши с дръжка и един поднос с домашни кифлички, който бе пуснат да обиколи масата от ръка на ръка, но никой не си взе нищо. Втори поднос с риба изуми за пореден път децата, но няколко момчета неочаквано откриха купа с твърдо сварени яйца и страшно се зарадваха на единственото нещо, което можеше да се нарече позната в Америка храна.
Шайла издържа стоически изпитанието, без дума да обели. Добре си спомням облекчението, което се изписа на лицето й, когато Рут Фокс отново се появи в трапезарията, този път последвана от мама, и внесе тортата със свещичките. Мама въодушевено даде знак и всички запяхме „Честит рожден ден“, после излезе да разреже тортата на верандата, за да откъсне децата от мястото на току-що извършеното кулинарно престъпление. Шайла духна свещичките и дойде ред на подаръците. Тогава Луси бързо организира една игра на криеница, и то в двора, защото вътре в къщата Рут прибираше масата с недокоснатата храна и плачеше.
Така мама успя да спаси положението за момента, но само за момента.
Когато майката на Самюъл Бърбейдж пристигна, за да прибере сина си, той изтича при нея и изплака:
— Мамо, дадоха ни да ядем сурова риба с бит крем и аз повърнах.
Майката на Харпър Прайс пък разбрала, че дъщеря й си изгорила езика с чая, а сладките били твърди като камък.
— Мама ги е купила от Савана — опита се да обясни Шайла.
Тази чуждоземност в семейството на Шайла непрекъснато се натрапваше в очите на нейните приятели и съученици от Уотърфорд. Децата се раждат със стадно чувство и нищо не може да ги нарани по-дълбоко от причудливите навици на техните родители, заради които детето се превръща в нещо като черна овца, подложена на вечен присмех и критика. Шайла прекара цялото си детство в неистов стремеж да прилича на американско момиче. Но нещата бяха много по-дълбоки и необикновени: Шайла Фокс копнееше за друго, недостижимо ниво на американизъм — искаше да бъде южнячка, най-неуловимият и най-непонятен тип американка. Целият й живот се превърна в тиха неотстъпчива мимикрия. С всяка изминала година произношението й ставаше все по-различно и най вече — по-гърлено. То имитираше колективния глас на жените в родния й град. Типичният южняшки говор й доставяше удоволствие, докато идишът на нейните родители я ужасяваше. Беше се превърнала в тиранин и им бе забранила да говорят на идиш в нейно присъствие. Защото техният идиш звучеше чуждо и неестествено в страната на азалиите, царевицата, пуканките, южняшките плантации и шоколадовите вафли — „в пакетче по две, по три, за да може заедно с теб и друг да се подслади“.
— Ще ми се прави на американка! — възмущаваше се баща й.
— Просто иска да има нормален живот — опитваше се да я защити майка й.
Не толкова фактите, колкото интуицията ми бе подсказала, че в отсрещната къща нещо не е наред. Това, че те честваха празници, за които не бях и чувал, пък и имената им не можех да произнеса, ми се струваше доста вълнуващо и взех да врънкам Рут Фокс да ме научи мръсни думи на идиш, с които да наричам братята си, когато вземат да ме дразнят. Но в къщата на семейство Фокс имаше нещо тревожно, несигурно и напрегнато — нещо, за което никой в малкото ни провинциално градче и не подозираше. Не само тяхната чуждоземност отделяше семейството от останалите, но и една неизразима тъга, която като смъртоносен прах бе застлала чистите просторни стаи.
