Въпреки че цяла Варшава бе обляна в кръв, обсипана с рани и обзета от смут, Саул Юнгерман успя да уреди нашето прехвърляне по река Висла с шлеп, а после с волски коли и каруци на двайсет километра от Варшава в една ферма, където ни чакаха две коли с униформени шофьори. Тази акция стана възможна не заради богатството на Сониния баща. Много богаташи умряха от глад във варшавското гето. Той просто имаше план в случай, че дойде най-лошото, и без много да се хвали, го осъществи. Спяхме денем, а нощем пътувахме. На четвъртата нощ прекосихме границата и навлязохме в територия под контрола на Червената армия. Саул смяташе, че тук семейството му ще бъде на сигурно място, тъй като Рибентроп и Молотов бяха сключили нацистко-съветския пакт за ненападение. Братът на жена му имаше фабрика там и той знаеше за нашето пристигане. На пети септември семейство Шпигел ни прибра. Настанихме се в прекрасна къща с огромен роял, който бе специално настроен за моето пристигане. Градът, който ни даде убежище, беше в Украйна. Наричаше се Кироницка.
Колелото на съдбата се върти и най-неочаквано те докосва. Това е същото място, от което са родом твоят Велик евреин Макс Русов и жена му Естер. Но съдбата ни се разкрива бавно и само когато тя пожелае. Настанихме се там и всеки ден, докато свирех на пианото, под прозореца ми на улицата се събираха тълпи от любители на музиката. Отначало в Кироницка всичко вървеше добре. Населението беше почти изцяло еврейско — някъде около двайсет хиляди — и ни приеха много радушно. От Варшава всеки ден пристигаха все по-лоши и по-лоши новини, които научавахме от радиото. На седемнайсети септември Съветският съюз нападна Полша от изток.
Аз започнах да давам уроци по музика и някои от учениците ми се оказаха много талантливи, но това не беше животът, за който бях мечтал. Тъст ми предприе още няколко изпълнени с опасност пътувания до Варшава. Донесе ни храна и лекарства. Никога не бях виждал по-смел човек. Разказа ни и какви страшни неща ставали във Варшава. През ноември еврейските гета вече били заградени с бодлива тел, а на евреите било наредено да носят Давидовата звезда. Не успяхме да разубедим Саул Юнгерман да не рискува вече с тези пътувания до Полша. Той смяташе себе си повече за полски патриот, отколкото за евреин.
Въпреки че тогава не знаехме, още при пристигането ни в Кироницка моята Соня е била бременна с третото ни дете. Ала то, клетото, и не подозираше какъв свят го чака отвън и продължаваше да си расте в нея. Много се притеснявахме за нашите близки в Полша и все пак бяхме благодарни на съдбата, че успяхме да избягаме. Третият ми син, Йонатан, се роди през юни. Ако знаех какво ще се случи, щях още тогава да го хвърля в реката. Щях да дам отрова на близнаците, на Соня, а след това и на себе си.
През юни 1941-ва германците обявиха война на Съветския съюз. На двайсет и втори юни цивилното население на Кироницка преживя и първото масирано въздушно нападение. Три седмици по-късно, след една кратка окупация от унгарските войски, аз чух по улиците най-страшните думи, които някога са стигали до слуха ми: „Германците са тук.“
Германците са тук. И в този миг животът на евреите се промени изцяло. Тъй като Съветският съюз беше съюзник на германците, ние се бяхме отпуснали, защото смятахме, че сме в пълна безопасност. От Варшава, а после и от други селища на Полша пристигаха слухове за съдбата на евреите, но ние не им вярвахме. В края на краищата, и германците са хора, си казвахме тогава. Същата година започнах редовно да посещавам синагогата за сутрешните молитви. Но един ден германците я подпалиха и тя изгоря до основи заедно със стоте евреи, които са били вътре. Ако през тази сутрин на Соня не й беше прилошало, и аз щях да загина с тях. Сега смятам, че онези, които изгоряха в синагогата, са били големи щастливци.
И тогава пристигна Гестапо — същински зверове, но красиви по начин, от който кръвта ти се смръзва. Геният и гордостта на Гестапо бе, че всички до един бяха дипломирани садисти. Не можеше да се разчита на тяхната състрадателност, защото бяха свръхчовеци. В Кироницка живееше един украински търговец, който притежаваше най-голямата къща в града и германците му я взеха за щабквартира на хауптщурмфюрера Рудолф Крюгер. Търговецът се наричаше Кузак и той, разбира се, заяви, че семейството му е едно от най-издигнатите в цяла Украйна и че те трябва да се отнасят с нужното уважение към името Кузак. Крюгер побърза да се съобрази с протеста му и веднага обеси клетия Кузак на една греда, стърчаща от покрива на собствената му къща. Оставиха тялото да виси седмици наред за назидание. Чак когато трупът започна да се разлага, Крюгер заповяда да го свалят и да го хвърлят в канала.
