Разбира се, във войната си срещу евреите германците влязоха в много излишни и съвършено ненужни разходи. Затова трябваше да наложат тежки данъци на еврейското население. В това отношение потърсиха помощта и на украинците. Ако украинците някога забравят тази грозна глава от тяхната история, това означава, че Бог е бил дълбоко заспал през цялата война. Вместо да носят обичайната жълта лента на ръката си, евреите от Кироницка трябваше да носят бяла с широчина десет сантиметра и синя еврейска звезда. Всички евреи трябваше да предадат златото и среброто си в канцеларията на Юденрата6. Така двамата със Соня се простихме с венчалните си халки. Всички електрически уреди и кожени стоки бяха конфискувани, както и всички книги на немски език. Зависехме изцяло от благоволението на престъпници, убийци и крадци. Ние, избраният народ.
Някои нещастници евреи дочули, че ако приемат християнството, ще могат да избегнат ужасната съдба на своите сънародници. Един петък се състоя масово покръстване, където двайсет еврейски семейства, с изключение само на неколцина от по-възрастните им членове, приеха християнството. Гестапо обаче ги чакаше с готов подарък за кръщенето. Всички бяха заведени под строй в християнското гробище и разстреляни с картечница. Жените и децата също. По-късно един от членовете на Юденрат, който бе имал възможност да опознае Крюгер по-отблизо, го запитал защо. Крюгер му отвърнал шеговито: „Ако вкараш свиня в катедрала, от нея пак ще излезе само шунка и бекон, а на катедралата нищо й няма.“ Този член на Юденрата бях аз.
Юденрат. Джак, ти не знаеш тази дума, нали? Тя е срамът, с който живея. На никого не съм казвал, че съм бил член на Юденрата. На никого, ти си първият.
Крюгер избра комитет от евреи, който трябваше да отговаря за всички чисто еврейски дела в новото гето. Отказът да участваш в него, при условие, че си поканен, означаваше бърза и сигурна смърт. Присъединяването пък означаваше да сътрудничиш на германците в унищожението на собствения ти народ. Когато германците се нуждаят от работна ръка за поправянето, да речем, на мост, тогава Юденратът представя на Крюгер списък с имената на евреи. Щом германците решат, че трябва да намалят броя на обитателите на гетото, тогава Юденратът решава кои евреи да бъдат арестувани, натоварени на камиони и отведени в незнайна посока, за да не ги видим повече. И като вършех тази мръсна работа, аз си въобразявах, че по този начин спасявам живота на Соня и децата. И това беше така. Въпросът е: защо ги спасих?
Юденратът се оглавяваше от един хирург на име Исак Вайнбергер. Той беше един вечно умислен търпелив човек, който вярваше, че и нацистите са хора и че с тях трябва да се говори и те да бъдат убеждавани в правотата на едно или друго начинание. Именно той настояваше тъст ми Саул Юнгерман да стане член на Юденрата. Саул веднага видя опасностите, които криеше този пост, но и мъдро прецени, че по този начин може да бъде от полза за семейството си. Именно Саул настоя да участвам в Юденрата. Първоначално ме уплаши, като ми сподели под най-строга тайна, че нацистите планират да изтребят всички евреи в света. Изсмях се на думите му. Дори му отвърнах, че войната кара хората да си измислят и преувеличават. Саул свали очилата си, избърса ги и ми каза, че винаги се е възхищавал на моя талант, но това не ми пречило да разсъждавам като истински глупак. Намирахме се в нашата квартира в гетото, децата играеха край мен, жена ми и тъща ми приготвяха вечерята и нещо си говореха. „Те са трупове — подшушна ми Саул Юнгерман. — Те са трупове, не го забравяй!“
На трийсети август германците поискаха от Юденрата да им състави списък на всички еврейски интелектуалци. В него влизаха двеста и седемдесет учители, трийсет и четири аптекари, сто и двайсет лекари и трийсет и пет инженери. Аз също фигурирах в списъка като музикант. На следващия ден сто души от въпросния списък бяха подбрани още призори и натоварени на камиони. Помахаха на разплаканите си семейства и изчезнаха от лицето на земята. С изключение на един.
Казваше се Лаубер и беше един от трийсет и четиримата аптекари от списъка. Върна се в гетото една нощ. Той разказа на останалите съпруги какво се е случило с техните мъже, след като камионите потеглили. Откарали ги на петдесет километра от селището в едно бобено поле, раздали им лопати и им заповядали да копаят. Изкопали огромен ров, след което ги накарали да се съблекат чисто голи и да наклякат по ръба на ямата. А после картечният огън ги спасил от бремето на тази война. Избраниците се върнали при Бога на избрания народ.
Никой не повярва на този Лаубер. Но Гестапо го откри. Изведоха го навън заедно с жена му, децата, възрастните родители и още две други семейства, които живееха в същата къща, и ги отведоха в еврейското гробище. Там ги разстреляха. Тогава всички разбраха, че Лаубер не ги е излъгал. Жена му умряла, докато му се карала, задето се е върнал.
