— А ти чувал ли си за диария на говорните органи? — отвърна му Джон Хардин и ние всички се отдръпнахме встрани.
Но вниманието ни, макар и тайно, бе приковано именно към него. Беше висок, слаб, изгорял от слънцето, но въпреки това нямаше здрав вид. Нещо в погледа на Джон Хардин напомняше ужаса на внезапно пусната на свобода птица. Ние всички бяхме преживели много мъчително детство и всеки носеше у себе си болезнените белези от това изпитание, но никой не бе така сериозно засегнат, както Джон Хардин Маккол. Още от дете проявяваше чувствителност, способна да улови и най-леките сътресения. Той беше изтърсакът, най-обичаното дете в семейството, но не издържа на дългите години, през които домът ни започна да се разпада, татко се пропи, а Луси така се умори от всичко, че заряза майчинските си задължения.
Тий, който по години беше най-близо до Джон Хардин, го наблюдаваше с тревога.
— Джон Хардин, разкажи на Джак за твоята къща на дървото.
— Къща на дърво ли? — попитах.
— Дядо отстъпи на Джон Хардин един акър земя до водата — прошепна ми Дюпре. — Джон Хардин е станал нещо като отшелник. Миналата година сам-самичък си построи къща на дъба, който е надвиснал над залива Йемаси.
— Хубава е, но едва ли ще влезе в списъка на градските забележителности — каза Далас.
— Абе що не вземете да млъкнете? — обади се Джон Хардин. — На това семейство нещо му има — всички ченета работят едновременно.
— Тоя месец биха ли ти инжекция? — обърна се Дюпре към Джон Хардин.
— Щом се ядосам, и ти веднага ме питаш за инжекцията — озъби му се Джон Хардин, пламна целият и взе да удря с юмрук едната си длан, за да не видим как му треперят ръцете.
— Обади ми се твоят доктор — каза Дюпре и пристъпи към него. — Имал си предварително уговорен час, но не си се явил. Знаеш, че като пропуснеш инжекцията си, ставаш много нервен.
— Ставам много нервен, когато започнеш да ми натякваш, че съм пропуснал инжекцията си.
— Спри месото за известно време — подхвърли му Тий. — Опитай малко зен-медитация. Лично аз не вярвам на лекарствата.
— Ето, пръкна се нов гуру — саркастично подметна Далас. — Престани да говориш като ония от Калифорния.
— Мразя Калифорния и всичко калифорнийско — побърза да го подкрепи Дюпре. — Направо съжалявам, че сме спечелили Мексиканската война.
Джон Хардин отведнъж сложи край на всички хранително-географски приказки, като рече:
— Миналата година четиринайсет лекари са били дадени под съд за убийството на пациентите си. Това е факт. Запомнете го, глупаци.
— И какво от това? — наруши мълчанието Дюпре.
— Нима не разбираш? Това не те ли шокира? Какво повече ви трябва на вас, момчета, за да погледнете истината в очите? На небето ли трябва да ви я изпишат? Събудете се! Всичко е съвършено ясно.
— Недей да плашиш Джак — предупреди го Дюпре. — Той не те е виждал, откакто се превърна в Квазимодо.
— Ще кажа на шефа ти, Дюпре — продължи Джон Хардин. — Ще те предам на съответните власти. Ще видиш, че ще го направя! Бил държавен чиновник в щатско психиатрично заведение. Ти си нула, бе! Никакъв статус, никаква заплата, най-ниското стъпало в обществото!
Тий подхвърли един вестник на Дюпре и каза:
— Братле, защо не погледнеш обявите с „Търси се“?
— Много съм доволен от работата си — каза Дюпре. — Цял ден съм в компанията на симпатяги като теб, Джон Хардин.
— Има опасност някой ден да го прекалите, задници такива! Помнете, че знам всичко, което си мислите за мен, и всичко, което ми кроите.
— Хайде, Джон Хардин — рече Далас. — Всички тези приказки идват от прекалената употреба на телешко и говеждо.
— Джон Хардин, искаш ли да отидем да видим майка ти? — попита доктор Питс. — Баща ти е разстроен и може би твоето присъствие ще го успокои.
— Знам какво се опитваш да направиш — отвърна му Джон Хардин. Лицето му се сгърчи, докато от дълбоките каньони на душата му с вой се надигна вихрушката на новата му параноя. — Недей да мислиш, че не знам какво се опитваш да направиш. Аз съм по следите ти, на всички съм по следите ви. Скоро ще ви пипна.
— Искам само да те заведа при майка ти — опита се да обясни доктор Питс. — Не желая да те разстройвам.
— Ти знаеш, че тя е мъртва- изплака Джон Хардин, но в гласа му имаше повече яд, отколкото тъга. — Искаш аз да намеря мъртвото й тяло, като много добре знаеш, че ти я уби. Ти! Тя нямаше рак, когато беше омъжена за моя баща. Замислял ли си се над този факт? Нали си доктор. Шибан доктор. Можеше да я преглеждаш всеки божи ден. Но не. Правил си се, че не забелязваш симптомите на рака, нали? Седемте смъртни предупредителни симптома. Всеки лекар на земята знае седемте смъртни симптома.
— Исусе! — промълвих.
— Хайде да отидем заедно да ти направят инжекцията — предложи Дюпре.
— Дюпре, теб те мразя най-много от всички — каза Джон Хардин с блеснали от гняв очи. — Ти си номер едно в моя списък. След това идва Джак. Безценният Джак, първородният, който си въобразява, че е роден в ясли, като Христос. След това е Далас, който пък си въобразява, че е някакъв гений, а всъщност нищо не разбира...
