разпадна на дъгоцветни късчета. Досега беше плакала само веднъж – когато Дану
Талис потъна и тя загуби съпруга си.
– Съжалявам, Нитен – прошепна тя и изля кървавочервената течност в гърлото
на Прометей.
Резултатът бе мигновен.
Аурата на Древния запламтя в яркочервено около тялото му. Той потрепери,
закашля се и зелените му очи се отвориха рязко.
– Здравей, татко.
Прометей посегна и докосна лицето на Цагаглалал.
– Същата си, каквато те помня – прошепна той. – Същата, каквато те видях за
първи път, млада и красива. Какво стана със Спартите?
– Мъртви са. Всичките.
– А Нитен?
Тя наведе глава.
– Можех да спася само един.
Прометей опита да се надигне до седнало положение. Тя го хвана за ръката и му
помогна.
– Цагаглалал, какво си направила?
– Отплатих ти се за дара, който получих от теб много отдавна. Ти ме оживи и сега
аз те върнах към живота.
Той се обърна да я погледне.
– Да, но на каква цена за теб?
Още докато го изричаше, лицето £ започна да се състарява, по кожата £ се
появиха бръчки. Кичур бяла коса падна на земята между тях.
– Мисля, че ми е било писано да направя това – каза тя.
– Без моята аура ти няма да можеш да подновяваш плътта си. Сега ще се
състаряваш като обикновен човек и скоро ще умреш.
– Всичко си има цена – каза Цагаглалал. – А аз съм готова да платя тази. Струва
ми се малка за трупания в продължение на безброй животи опит.
Прометей се обърна да погледне към неподвижната фигура на Нитен.
– Само че – каза той тихо – си съживила не този, когото трябва.
– Не!
– Да – настоя той. – Моето време изтече. Сенкоцарството ми се превърна в прах
и Първите хора вече ги няма. Тук не е останало нищо за мен: време е да си отида.
– Не... – Тя поклати глава.
– Да – каза той твърдо. – Преди десет хиляди години съпругът ти ми каза, че така
ще свърши всичко. Каза, че ще умра на мост, обвит в мъгла, в един невъобразим
град, във време извън времето. Знаех това, когато тръгнах насам тази нощ. Знаех
как ще свърши. А сега ме остави да си отида – рече той умолително. – Вземи
обратно аурата ми. Дай я на Нитен.
Тя поклати глава, а по лицето £ се стичаха големи млечнобели сълзи.
– Не, не мога да го направя. Няма да го направя.
– Нека те помоля като приятел...
Тя поклати пак глава и нови кичури коса паднаха на земята. Сълзите £ капеха с
цвърчене на моста.
– Никога досега не съм те молил за нещо. Така че нека те помоля за това като
твой баща. Направи го заради мен. Моля те.
Цагаглалал наведе глава и заплака. После сложи дясната си ръка на гърдите на
Древния, а лявата – на гърдите на Нитен.
Прометей се отпусна пак по гръб и се взря нагоре в нощта. Светлината в очите му
гаснеше.
– Уморен съм, толкова съм уморен. Хубаво ще е да си почина. И ако попаднеш на
сестра ми, кажи £ кой направи това; кажи £ кой прати Спартите. Разпознах във
въздуха аурите на Бастет и Кетцалкоатъл. И може би трябва да £ кажеш къде да
ги намери. – Той се изсмя дрезгаво. – Едно нейно посещение никак няма да им
хареса.
Нитен си пое дълбок треперлив дъх и въздухът се изпълни с нежния аромат на
зелен чай.
– И, Цагаглалал...
– Да, татко?
Прометей затвори очи.
– Кажи на Нитен да намери Ифа и да £ зададе онзи въпрос. Кажи му... кажи му, че
тя ще се съгласи.
Глава 75
Изида и Озирис се промениха.
Преображението им бе внезапно, те се превърнаха от хора в зверове само за
секунда. Керамичните им брони се пръснаха и бледата им кожа се разцепи, за да
разкрие нещо тъмно и противно отдолу. Извисиха се и човешката им плът се
свлече като разкъсана хартия, за да оголи твърди люспи и здрави триъгълни
плочки. Лицата им се удължиха до змийски муцуни, а ъгловатите им усти се
изпълниха със зъби. Очите им станаха плоски, изместиха се отстрани на главите им
и пожълтяха, а от челата им пораснаха зловещи вити рога. От пръстите им се
подадоха остри нокти. Поникнаха им опашки с шипове, а от гърбовете им се
разгънаха огромни черни прилепови крила.
И Софи внезапно разбра онова, което Вещицата от Ендор само бе подозирала, но
така и не бе успяла да повярва напълно в него.
– Земни господари – прошепна тя. Извади мечовете си. Те заблестяха,
треперейки в ръцете £. – Ето защо Вещицата е унищожила толкова много древно
знание. За да не попадне във вашите ръце.
Джош стоеше вцепенен. Изида и Озирис се бяха превърнали в гигантски
гущероподобни твари, а той изпитваше ужас от змии. Те представляваха
въплъщение на всеки негов кошмар.
– Преди сто хиляди години вашите предци почти унищожиха нашата раса – каза
едно от създанията с гласа на Озирис.
– Но ние оцеляхме и се заклехме да си отмъстим – продължи другото с гласа на
Изида.
Двете същества тръгнаха към близнаците и Софи мигновено застана пред Джош,
за да го защити.
– Ако разполагахме с вашите сили – вашите огромни, необятни сили – каза Изида
и тропна с крак, – тук, в самото средоточие на това Сенкоцарство, щяхме да
отворим портал към миналото и да доведем народа си в сегашното време. Как
щяха да пируват те с този свят и всички други светове!
Докато говореха, Земните господари се приближиха бавно.
От тях се носеше отвратително зловоние, а в люспите им се гърчеха дребни
