Чародейката полностью

насекоми и тлъсти бълхи. Слюнката, капеща от челюстите им, прогаряше камъните

като киселина. Черните им крила се надигнаха и разпериха, затъмнявайки

последната слънчева светлина.

– Ще ви убием и ще се върнем в Сенкоцарствата – каза Изида. – Ще намерим

други Злато и Сребро. Няма да допуснем пак същите грешки.

– Не, няма – промълви Софи. Хвърли се напред, замахвайки широко с двата

меча. Този ход изненада Земните господари и остриетата се плъзнаха със

стържене по дебело бронираната им кожа, оставяйки тънки резки, върху които изби

зелена кръв. Но краят на една размахана опашка улучи Софи в гърба, пръсна

златната £ броня, счупи няколко от ребрата £ и едната £ ръка и я запрати с трясък

на земята. Мечовете излетяха от пръстите £.

Едно от създанията се извиси над нея и сложи ноктестия си крак върху корема £,

притискайки я към земята. Софи изпъшка. Лявата £ ръка бе напълно безчувствена,

а ребрата я боляха тъй ужасно, че не можеше да си поеме дъх. Тя се опита да

призове аурата си, но болката в гърба и корема £ бе прекалено силна.

Изида вдигна едната си ноктеста лапа и се приведе напред, за да погали с нея

лицето на момичето.

– Само да бяхте направили каквото ви се казва.

– Как изобщо сте си въобразявали, че можете да ни победите? – намеси се

вторият Земен господар. Нададе гъргорещ смях. – Вие сте просто едни човеци.

– Ние сме Злато и Сребро! – извика Джош. Лумна ярка червена и синьо-бяла

светлина и той заби Кларент и Екскалибур в Земните господари. – Ние сме

легендарните близнаци!

Огромен кръг от бял огън избухна от върха на Пирамидата на слънцето и в

нощното небе се откроиха ясно две гигантски колони от ослепителни пламъци, които

можеха да бъдат видени от цял Дану Талис.

Глава 76

Софи лежеше върху студения златен покрив, а Джош седеше с кръстосани крака

до нея.

И на двамата им се гадеше и усещаха празнота.

Екскалибур и Кларент лежаха жужейки на земята там, където ги бе пуснал Джош.

По остриетата на двата каменни меча се стичаха мазни пламъци, искряха,

пропукваха и цвърчаха. До мечовете имаше две бълбукащи локви течно злато,

останали от Изида и Озирис.

Софи се взираше ококорено в далечината.

– Свърши ли? – попита тя. Беше съсредоточена върху изцеряването на раните си

и въздухът бе напоен с аромата на ванилия.

– Не – каза тъжно Джош. – Остава да свършим още едно нещо. Има го в

пророчеството.

Тя кимна.

– Легендарните близнаци – прошепна. – Един да спаси света и един да го

унищожи.

Джош се приведе напред и усети как нещо се размърда под бронята му. Бръкна

вътре и извади изумрудената плочка, която му бе дала Цагаглалал. На пръв поглед

тя представляваше само парче леко мазен камък. Той я заобръща в ръце.

– Празна е – каза.

– Изчакай малко – посъветва го Софи.

Джош потърка с палец повърхността, за да я почисти... и на нея се образуваха

думи, трепкащи в златно на зеления фон.

Аз съм Авраам от Дану Талис , когото понякога наричат Мага , и пращам

поздрави на Златото.

Знам много неща за теб. Знам името и възрастта ти и знам , че си момче.

Следил съм предците ти в течение на десет хиляди години. Ти си

забележителен младеж , последният в дълга редица от също толкова

забележителни мъже.

Пиша това , седнал в една кула на края на познатия свят , на остров Дану

Талис. След няколко часа кристалната кула и островът , на който стои тя , вече няма да съществуват. Енергийният импулс , който я е унищожил , вече се

носи към Пирамидата на слънцето , към теб. Можеш да избереш да овладееш

тази енергия и да я използваш или да я оставиш да потъне обратно в земята.

Трябва да знаеш следното: твоят свят започва с гибелта на моя.

Дану Талис трябва да загине.

Винаги съм знаел , че съдбата на нашите светове – твоят и моят – е в

ръцете на отделни личности. Действията на една -единствена личност могат

да променят посоката на развитие на един свят и да създадат история.

А ти, както и Среброто, сте едни от тези личности.

Ти си могъщ. Злато – най -могъщото , което някога съм виждал. А освен това

си и смел. Това е ясно. Знаеш какво трябва да бъде сторено и мечовете ще ти

дадат силата да го сториш , ако така избереш , защото дори сега , в този

късен час , все още имаш избор. И няма нужда да ти казвам , че ще платиш цена , ужасна цена, независимо какъв ще бъде той.

Досега вече си чувал пророчеството многократно. Двамата , които са един , трябва да станат единият , който е всички. Един да спаси света и един да го

унищожи.

Знаеш кой си ти , Джош Нюман. Но знаеш ли какво трябва да направиш ? Имаш

ли куража да го направиш?

Думите върху плочката избледняха бавно и тя отново се превърна в обикновен

зелен камък. Джош я завъртя в ръка и внимателно я прибра отново под бронята си.

Погледна към момичето, което не беше негова сестра, но все пак му бе близначка,

и двамата кимнаха.