Чародейката полностью

Тя пусна първо горещата, а после и студената вода, и напълни мивката. Наведе

глава, загреба вода с шепи и изми лицето си със сапун „Л‘окситан“ с масло от ший7

, премахвайки грима, който бе сложила за срещата на безсмъртни и Древни в

задния £ двор по-рано днес.

Умирането винаги беше трудната част. Неизменно имаше толкова много за

правене в седмиците и месеците преди това: да се увери, че всички сметки са

платени и че застраховката £ „Живот“ е валидна, да прекъсне абонамента си за

вестници и списания и, разбира се, да направи завещание, с което оставя всичко на

някаква роднина. Обикновено безсмъртните мъже завещаваха всичко на

племенник, а жените – на племенничка. Други, като доктор Джон Дий, завещаваха

всичко на редица от корпорации, а Цагаглалал знаеше, че Макиавели е оставил

всичките си земни притежания на своя син. Семейство Фламел завещаваха всичко

един на друг и на племенник на име Перие, който тя се съмняваше някога изобщо

да е съществувал.

Цагаглалал погледна пак в огледалото. Помисли си, че без коса и с измито от

грима лице изглежда дори по-стара от обикновено. Наведе се към стъклото и

позволи на мъничка част от рядко използваната £ аура да разцъфти дълбоко в

гърдите £. Банята се изпълни с едва доловимо ухание на жасмин, което се смеси с

богатия дъх на маслото от ший. Топлина се разля по тялото £, плъзна по врата £ и

стигна до лицето. Тя се взря в сивите си очи. Склерата – бялата им част – беше

жълтеникава и нашарена с вени, а дясното £ око бе замъглено от слаб катаракт. Бе

смятала това за наистина добър щрих към цялостния портрет.

Ароматът на жасмин се усили. Топлина потече по шията и устата на Цагаглалал,

нагоре по бузите £ и се вля в очите £. Склерата побеля.

Жената вдиша, изпълвайки дробовете си, а после задържа дъх. Кожата на лицето

£ затрепка и се изглади, мека пухкава плът потече по твърдите кокалести

очертания на челюстта £, носът £ се изду, брадичката £ се заобли. Бръчките £ се

запълниха и дълбоките тъмни сенки под очите £ изчезнаха.

Цагаглалал беше безсмъртна, но не беше човек. Беше глина. Роди се в

Безименния град на края на света, когато огнената аура на Прометей вдъхна живот

и съзнание на старите глинени статуи. Дълбоко в себе си тя носеше частица от

аурата на Древния, която я поддържаше жива. Цагаглалал и брат £ Гилгамеш бяха

първите от Първите хора, които се родиха и придобиха съзнание. Всеки път, когато

се подновяваше, тя си спомняше с кристална яснота мига, в който бе отворила очи

и бе поела първия си дъх.

Засмя се. Смехът £ започна като суха кашлица на стара жена и завърши с чистия

звънлив звук на далеч по-млад човек.

Преобразяването £ продължи, подхранвано от аурата £. Плътта £ се стегна,

костите се изправиха, зъбите избеляха, слухът и зрението £ отново станаха остри.

Рядък мъх от гарвановочерна коса покри скалпа £, после се сгъсти и се спусна по

рамената £. Тя отвори и затвори длани, размърда пръсти и завъртя китките си.

Сложи ръце на хълбоците си, изви тяло наляво-надясно, после се прегъна в кръста

и докосна пода с длани.

Застанала пред огледалото, Цагаглалал гледаше как възрастта се смъква от

тялото £, видя се как отново става млада и красива. Беше забравила какво е да си

млад, а отдавна не бе била красива. За последен път изглеждаше така в деня,

когато Дану Талис бе потънал, преди десет хиляди години.

И ако светът свършеше днес, тя бе решена да не хаби последните си часове на

земята като старица.

Цагаглалал мина по коридора и стигна до малката резервна спалня в дъното на

къщата на Скот Стрийт. Крачеше бързо и леко, наслаждавайки се на новата

свобода на движенията си. По средата на коридора се завъртя просто заради

радостта, че може да се върти.

Почти от момента, в който бе купила къщата, стаята за гости се използваше за

склад. Беше наблъскана с вехтории, събирани стотици години: куфари, книги,

списания, мебели, напукано кожено кресло, резбовано писалище и дузина черни

найлонови чували, тъпкани със стари дрехи, които някога бе мислила да изхвърли,

преди да съобрази, че може пак да дойдат на мода. Имаше старо американско

знаме с кръг от звезди върху него, редом с оригинален плакат на филма „Кинг

Конг“, подписан от Едгар Уолас. В дъното на стаята, набутан в един ъгъл,

полускрит зад купчина списания „Нешънъл Джиографик“ с жълти гръбчета, стоеше

грозен гардероб от черешово дърво в стил „Луи XV“ от осемнайсети век.

Цагаглалал си проправи път през стаята и отмести купчината списания, за да

стигне до гардероба. Вратата му бе заключена и в орнаментираната метална

ключалка нямаше ключ. Цагаглалал се надигна на пръсти и посегна над вратата,

зад един дървен орнамент. Търсещите £ пръсти напипаха големия бронзов ключ,

окачен на извит гвоздей. Докато го сваляше, тя изпита внезапен прилив на спомени:

за последен път бе отваряла гардероба, когато се върна от Берлин в края на

Втората световна война. Изведнъж усети щипане на сълзи в очите си и парене в

гърлото си. На връщане към Ню Йорк бе спряла в Лондон, за да се срещне с брат

си Гилгамеш. Той нямаше представа коя е, дори не помнеше, че има сестра, макар