– Това е хубаво – каза Били. Погледна към Черния ястреб. – Нали?
Черния ястреб се усмихна.
– Мисля, че нашият европейски приятел има план.
– Грабвайте копията – рече Макиавели. – Знам какво е имало в тази пещера... и
знам защо е било там. И мисля, че знам как да победим чудовищата. Трябва да
излезем на повърхността.
В този миг целият остров затрепери.
Земята се залюшка, а водата заплиска по стените на тунела. Прах и пясък се
посипаха от тавана. Тухлите запукаха; една се пръсна под натиска, изхвърляйки
във въздуха облак прах, а в тунела изведнъж нахлу ледена вода, която бързо се
покачи до нивото на колената.
– Що за звяр е това? – попита Макиавели.
– Не е звяр! – извика Били. Сграбчи едната ръка на италианеца, Черния ястреб
сграбчи другата и заедно го повлякоха по тунела.
– По-лошо – извика индианецът.
– Какво е тогава?
– Земетресение – отвърнаха едновременно Били и Черния ястреб. Зад тях
таванът на тунела се напука. А после рухна.
Глава 28
Мостът „Голдън Гейт“ се разлюля.
– Земетресение – каза Прометей. Чудя се дали това означава, че Руаумоко22
най-после се е съюзил с Тъмните древни.
– Не, боя се, че нашият огнен приятел е затворен в едно Сенкоцарство – рече
Нитен със срамежлива усмивка. – Имаше малко разногласие с Ифа и загуби.
Чу се нов вторичен трус и металният мост зазвънтя.
В студения солен въздух се разнесе горчиво-сладкият аромат на анасон и докато
направи една крачка, Прометей вече бе обвит в блестяща червена броня. На гърба
му имаше гигантски меч, в едната си ръка носеше боен чук, а в другата – брадва.
Нитен все още бе облечен в черния си костюм, но сега открито носеше на гърба
си двата си меча – катана и уакизаши.
На моста имаше десетки коли, изоставени, когато мъглата обгърна града и
шофирането стана твърде опасно. Неясните им форми тъмнееха в мъглата като
спящи животни. Прометей и Нитен проверяваха всяка от тях, докато я подминаваха,
но всички бяха празни. Фаровете на една кола още светеха. Лъчите се отразяваха
от движеща се непроницаема стена.
– Двама срещу трийсет и двама – каза Нитен. – Добро съотношение.
– Никога досега не съм се бил със Спарти – призна Прометей. – Познавам само
репутацията им – а тя е страховита.
– Нашата също – рече Нитен.
– Твоята, да – отвърна Древният. – Аз никога не съм бил кой знае какъв боец. А
след потъването на острова рядко съм хващал оръжие.
– Бойните умения никога не се забравят – каза Нитен с лека тъга в гласа. – Аз
участвах в първия си дуел, когато бях на тринайсет. Оттогава непрекъснато се бия.
– Но ти си нещо повече от обикновен боец – рече Прометей. – Ти си също така
художник, скулптор и писател.
– Никой човек не е само едно нещо – отвърна Нитен. Рамото му се отпусна и
късият меч се появи в лявата му ръка. По острието блестяха водни капчици. – Но
винаги съм бил преди всичко воин. – Той мушна с меча в мъглата и я разбърка като
течност.
– Сгъстява се – отбеляза Прометей.
– Което е хубаво. Можем да го използваме в наша изгода.
– Няма да можем да ги виждаме – изтъкна Прометей.
– Нито пък те нас – напомни му Майстора на меча. – Ние разполагаме с
предимството да знаем точно срещу какво сме изправени. А те нямат представа с
кого си имат работа. Или колко сме.
– Прав си.
– Може ли да предложа нещо? – попита Нитен, почти срамежливо.
– Разбира се. Ти си великият воин. Така че това е в твоята специалност.
– Махни бронята.
Зелените очи на Прометей премигнаха изненадано.
Нитен вдиша.
– Надушвам аурата ти. А щом аз мога да я надуша, значи и те ще могат. Освен
това около теб има слабо алено сияние като петно червена светлина. В тази
тъмница ще изпъкваш като фар.
– Мога ли да задържа мечовете? – попита Прометей.
– Един би трябвало да е достатъчен.
– Ти имаш два – напомни му Древният.
– Аз съм бърз – каза Нитен. – А ти си силен. Запази широкия меч.
Древният кимна и бронята му се стопи, оставяйки го по риза и джинси, само с
широкия меч в ръка.
– Коя страна на моста си избираш? – попита Нитен.
– Ще взема дясната – рече Прометей.
– Така и предполагах. – Нитен кимна и се придвижи вляво. – Не можем да
допуснем Спартите в града.
– Помни, воине, не е нужно да ги убиваме, достатъчно е да ги задържим до
изгрев-слънце – отвърна Прометей. – Тогава енергията, която им дава живот, ще
се разсее. Притеснявам се обаче, че един или двама ще се впуснат в битка с нас
тук, докато останалите просто ще ни подминат. Не можем да се бием с всичките
едновременно.
Нитен кимна.
– Трябва ни някаква преграда... – започна той.
Древният и безсмъртният погледнаха едновременно към смътните силуети на
изоставените коли.
– Колко си силен? – попита Нитен.
– Много. Да не би да мислиш за барикада от коли?
Мъглата превръщаше тъмната коса на Нитен в сребърна шапчица. Той вдигна
два пръста във формата на V.
– Можем да създадем фуния. Тя ще накара Спартите да се съберат, ще ги
насочи към нас и ще ги лиши от предимството на броя им. Ще могат да ни нападат
само по един или двама едновременно... – Гласът му заглъхна. – Или могат да се
покатерят по колите, предполагам.
Древният изсумтя и се засмя.
– Някога виждал ли си Спарти?
Нитен поклати глава.
